|
И като има мислене, пак там - непредвидимо и в крайна сметка какво се оказва: на чифте пищови, гол гъз. :Д
п.п. къде, къде по- умни глави са опитвали да докажат тази теория и са се озовавали в девета глуха - що се мъчите да изкарате вярванията си за наука, не ви знам, ала сте бетер религиозни заплеси.
Малко ... бързаш.
Щото, ако наистина се замислиш ... казваш същото, което и аз.
Идеята за: Детерминираността (за човек, за мислещо! по въпросите на реалността) се определя от знанията му, от познаване обективните връзки за "причина-следствие". А не от мераците му да уцели тотото. Не от мерак - да е ясновидец или пророк.
Изказване против учените, ама ... къде?.. - на компа, във виртуалното, дето са го реализирали ... учени хора ... за ползване от всеки (в случая - за плюене, както останалите недоучили-недоразбрали, но с амбиции да поучават, че ...щом Аз не съм велик, значи ... и другите не са... Че ги плюем, значи!).
За забавление (... Опитах се да я оборя диалектически, но тя не е чела материалите и не се поддава на убеждение...) и т.н. :
"До оня свят и назад (пътепис)
Никога не съм се занимавал с окултизъм. Смятам тази деятелност за изостанала. Обаче имам една баба, която е с буржоазно възпитание. И тя винаги се опитва да ми въздействува разлагащо. Извика например Наполеон и той й съобщи, че при пълен месец по вечерно време ще се получи хабер, който ще носи хем сълзи, хем радост. И взема, че наистина умря вуйчо Аристотел от Западна Патагония. Хем ти е мъка, хем наследство от Кореком получаваш. Ха сега де!
Няколко случаи имах с бабата. Опитах се да я оборя диалектически, но тя не е чела материалите и не се поддава на убеждение.
— Вие — казва, — новите, и в бога даже не вярвате. Какво тогава с вас ще се разправям?
И продължава разговорите с духовете. И на съседки гледа, че и пари печели от тези манипулации. А пък аз съм човек със склонност към науката. Когато нещо не ми е ясно, мога, както се казва, от девет извора вода да пия, но да си го изясня. А тук разрешаването на проблема можеше да стане по един-единствен начин — да почина някак си скоропостижно, за да проверя историята с духовете.
Случи се. Благодарение на столичния транспорт. Трамваят беше пълен, увиснах на стъпалото, направих път на поредната дебела дама, един футболен запалянко ми стъпи върху крака, изпуснах дръжката, чух писъци, викове и... толкоз...
Нещо стана с мене. Предполагам, че така става с всеки, който падне под трамвая...
Земята, както казват, се отдалечаваше с шеметна бързина. Наоколо беше космос в пълния смисъл на думата. Черно, звезди и неразбираеми сигнали от други светове. Себе си не виждах, защото вече не съществувах като материя. Вероятно бях някаква концентрирана енергия — невидима кълбовидна светкавица или нещо подобно. Летях. Внезапно някой до мене каза:
— Здрасти!
Ама съвсем така, като че ли ме срещна в някое софийско кафене и ме е виждал вчера. Не го видях, разбира се, защото и той беше концентриран като мене.
— Здрасти — отговорих, — приятно ми е.
..."
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбереРедактирано от zornik2 на 07.07.15 17:05.
|
Re: ДЕДЕРМИНИРАНОСТ И ПРЕДВИДИМОСТ [re: Exaybachay]
