Въпросът не е за угодията, а за принципа на причинно-следствеността, който изглежда важи само когато и както си пожелае :)
Ако въображаемото "начало" поражда въображаемия "край" и така до безкрай излиза, че материята взаимодействайки си/съществувайки е система - перпетум мобиле. Законът за съхранение на енергията и той явно важи, когато на Божието много/единие(казано на български, в зависимост от съответната религия) му харесва :)
Струва ми се, по-скоро че вселена е човешко абстрактно понятие, употребата на което създва повече проблеми, отколото отговори на въпроси. Защо трябва да разглеждаме материята съществуваваща в нещо, наречено вселена, което се опитваме да характеризираме с допълнителни абстракции, които ограничават изксутвено обяснението на наблюдаемото?

Редактирано от Galiann Sollezant Xantias на 24.04.15 12:31.