|
В буквален смисъл думата утопия означава „място, което не съществува“.Тази дума изобразява един желан, съвършен свят, който е различен от съществуващия. Думата се използва и в негативен смисъл за общества, които са нереалистични и които е невъзможно да бъдат осъществени. Най-устойчивите компоненти на утопиите произтичат от разбирането за идеала, който трябва да бъде постигнат.Науката винаги е била заредена с особена енигма и е привличала умовете на хората.Стремежът към познание е хилядолетен и неговите цели винаги са били почти едни и същи – по-добро разбиране за света, улесняване на живота на хората и търсене на мъдрост и съвършенство. "Науката е слънце“ - Тази концепция е споделяна от повечето хора.Но до колко тя е правоверна?
Всички социологически проучвания проведени досега показват, че през последните 50 години хората в цивилизования свят стават все по-нещастни.Причините са много.Една от основните е стреса, под който са поставени повечето хора.Това отсъства при откъснатите от света племена, които живеят доста по-спокойно.Друг фактор е зависимостта, до която водят машините.Всяка технология стимулира сетивата(или облекчава някоя физична нужда) и предизвиква до някаква степен зависимост подобна на наркотичната.Няма технология, която да "храни" душата.Няма технологично нововъведение, което да те накара да обичаш някого или да изпиташ мир и покой.Третият основен фактор е безработицата, до която води технологичния свят.Ако преди 250 години са били необходими стотици часове физически труд, за да се обработва земята, то сега селско-стопанските машини заместват хората.Това води до съкращаване на персонал, както и до увеличаване на разликата между бедни и богати.Богатия собственик на земя и машини става все по-богат използвайки технологиите, а бедния се моли поне да има работа за него.Не на последно място е и силата, която дава знанието в ръцете на хората, които не са достатъчно мъдри, за да разполагат с тази власт.Благодарение на науката е възможно шепа сектанти да управляват света безнаказано.Без познанието никой не може да установи контрол над Земята.
От чисто теологична гледна точка, култа към познанието може да се разглежда като символична битка против Бога.Какво се крие зад всяко научно откритие?Каква мисъл, какво желание?Всеки учен иска да "подобри" света, тоест един вид заявява "Господи, твоят свят не е достатъчно перфектен и аз знам как мога да го направя по-добър.".Това, биха казали доста вярващи, е чиста наивност.Дори повечето учени малко или много искат да бъдат Богове.Искат те да управляват Вселената, откривайки нейните принципи."Разбирам черните дупки. В известен смисъл се чувствам техен господар." - Стивън Хокинг.Е да ама не.Хокинг не е Господ и никога хората няма да имат пълното знание за света и да станат богове, нещо, което следва от втората теорема на Гьодел.Ситуацията много напомня на това, което се е случило в Едемската градина.Там Дяволът е изкушил първите хора да вкусят от дървото на познанието, като им казва, че "ще бъдат като богове", ако го направят.Не случайно култа към просветителския процес през вековете е бил стимулиран предимно от сектата на гностиците.А гностическата идеология присъства и във всяка сатанинска секта.Да не забравяме и че всичко, което храни плътта не е угодно на Бога според Библията.Технологиите могат да задоволяват само плътските ни страсти.
Вероятно доста хора ще кажат, че от еволюционна гледна точка знанието е нужно, за да предпази нашия вид от изчезване.Според същата теория обаче животните са оцелели стотици милиони години, бидейки по-простодушни от нас, а ние не се знае дали ще се запазим като вид в близките сто години.А и би било наивно да се смята, че основната цел на живота е запазване и продължаване на рода.Ние не сме роби на гените си.Имаме право на свобода да избираме живота си.
Ако знанието не е направило света по-добро място за живеене, то може би поне е просветило хората?Това проповядва течението на илюминатите.Това отново обаче е първосигнално и погрешно схващане.Цялата философия на илюминизма е грешна из основи.Привържениците на тази идеология вярват, че те са просветени, защото имат знание, което им открива светлината на света.Да, ама не.Знанието само по себе си не може да ти открие светлината.Познанието не може да те накара да видиш истината, защото човек винаги изхожда от собствените си желания и предубеждения.Човекът не е рационално същество.Може да имаш много знания и много интелект, но ако в сърцето ти има тъмнина, пак ще останеш сляп за истината на този свят.Прост пример – всеки знае най-много за себе си, но в зависимост от това с какво око се гледа, може да се възгордее или да развие някакъв комплекс.Ако някое от тези се случи е напълно възможно някой наш приятел, който не ни познава толкова добре, да има по-добра преценка за реалните ни качества.
Ако искаме да започнем да гледаме по-рационално трябва да се концентрираме върху борбата с егото си.То е тъмнината в сърцата на всеки човек, която замъглява мирогледа.Мъдрият човек винаги е по-рационален от интелигентния и знаещия.Не е ли странно как един човек в третата възраст смята себе си за по-умен отколкото на младини?Нали, когато сме млади сме по-свежи, трезви, умни и т.н.Но защо се получава така, че повечето стари хора казват колко глупави са били на младини?Кое е това, което ги прави по-умни на стари години?Не е ли смирението, до което са достигнали?Не виждат ли тогава света по-рационално притъпявайки егото си?
Можем да обобщим.Митът, че науката и технологиите имат положителен коефициент на полезно действие за хората, е разобличен.През човешката история са се раждали много утопични идеи, които сравнително бързо са били отхвърляни от обществото.Не така стоят нещата обаче с науката, която е опиум за хората от хилядолетия и практически никое общество не я е отхвърлило, въпреки че исторически тя никога не е изпълнила своите цели.
|
Науката - голямата утопия.
