|
А откъде си сигурен че всичко е затворен цикъл, всеки цикъл е част от други цикли, и така всичко се движи по спирала, но тя не е цикъл. Цикъл е въртенето на земята около оста си и около слънцето, също и около галактическият център, но всеки цикъл се съдържа в следващият, тази суперпозиция от цикли, сама по себе си не е цикъл, а отворено движение по спирала.
Само да припомня:
Един ... пушач, цял ден си седял на стола с "крака на бюрото" и ... пускал колелца дим от цигарата. Забелязал - когато издуха дима (неорганизирано), той се разпространява бавно, хаотично из цялата стая... и се задържа видимо, осезаемо.
Когато прави кръгче - то се движи организирано, бързо и далеч от него, та чак до таванските ъгли на стаята се разпада и "изтича през горното прозорче за проветрение.
Подал предложение за рационализация: Във високите комини на тецове, например, да се монтират мембрани с определена честота на задвижване, така че да се образуват колелца от пушека, те да "ходят" високо в атмосферата, там се облъчват частите му от слънцето, разпадат се и ... не се замърсява околната среда с пушек. Демек, не се задимява долу, дето дишаме.
Има устойчивост по време - за циклите. Това е принципно - памет на структура, която съществува за по-продължителен период от време, поради някаква организация на вътредвиженията на съставящите я части. Проявява се групов ефект - форма_обвивка, която е граница за евентуална промяна на полетата, падащи там, върху й. Разни пречупвания и отражения на ЕМВ, пък ... ние с тяхна помощ, "виждаме".
Може да се интерпретира както забелязваш, че Големия цикъл е съставен от малките цикли на съставящите. И става важен въпросът: Що за организация е това, че в определен диапазон параметри е устойчиво, а по-късно се разпада? или, преминава в друга организация.
"По-късно" означава, че действията на падащото отвън обвивката (фон от ЕМП) имат (действат със) закъснение спрямо параметрите на вътре_частите, те имат интервал време да преструктурират и колективната обвивка, става друга. Променя се форма, скорост и др. - зависи от параметри, цялостно. И понеже Изследовател не е във възможност да проследи всичко що е изменено - вижда крайният резултат на разпад и го третира като ... увеличен хаос!
Щом "за там ставащото" липсва информация, значи е ... хаос!
Въобще не се замисля (заради егото си), че този хаос е само в главата му! Тоест липсва само, единствено, идеалната информация. Другата, физическата информация, си действа по законите на физиката.
Тези структури: предположена плътност на "токове по линия", която се изражда в цикъл от въртеливо движение, са предмет на математиката на атракторите - точки на бифуркации, завихряне и др. особености. Естествено се достига до фракталите, но тяхната взаимосвързаност, която да поражда устойчиви Големи структури все още се изучава.
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|