|
Здравей Uns70pPaBl3 ,
цитат:
През целия си живот ние търсим, търсим истината, търсим нещо, за което дори нямаме дефиниция, но въпреки това продължаваме.
край на цитата.
Не е така !.. Истинна е тая представа която се потвърждава от опитът !.. Например представата на дедо Галилей че земята е кълбо което се върти около оста си се е потвърдила от по нататъшните опитни резултати на човечеството!.. Ако тези представи бяха погрешни човекът нямаше да може да отиде до луната и после да се върне..
цитат:
Изграждаме представата си за заобикалящия ни свят на базата на някои “основни” истини, които приемаме безусловно. Но как тогава да сме сигурни?
край на цитата.
Няма безусловно приемани истини в науката !..Всяка научна представа се проверява опитно и ако предположенията според представата не се потвърдят от опитът то представата е погрешна . Така например идеята на дедо Галилей че земята се върти около оста си се потвърждава от :
цитат:
Повечето хора обаче съзнателно или несъзнателно приемат някои неща за абсолютни и се доверяват на тях.Най-често това е логиката.Всички страдаме от предубеждението, че светът е логичен, логиката е абсолютна и не може да бъде нарушена.Но какво ще стане, ако подложим този постулат на съмнение и погледнем критично на него..?
край на цитата.
Науката се базира на обективната действителност която не зависи от съзнанието !.. Земята орбитира около слънцето и това създава пролет , лято , есен и зима!.. Тази обективна истина не зависи от съзнанието .. обективната действителност съществува сама по себе си , вън и независимо от съзнанието!...
Дори и да умре дадено съзнание то годишните времена си остават обективно съществуващи и това го виждат опитно другите съзнания които са налични в битието!..
цитат:
Причинно-следствената връзка е основен закон, който привидно виждаме да се изпълнява навсякъде около нас.Той е в основата на всяко съждение, логическо или не.Цялата наука е приела този закон за основа на своите изводи.Но можем ли да бъдем сигурни, че причинно-следствената връзка е абсолютна и не може да бъде нарушена?Нека разгледаме фактите.Знаем, че има нещо, а не нищо.Щом това е така значи със сигурност трябва да е имало непричинена първопричина.Нищото не може да е причина за нещото, тъй като то самото е отсъствие на причини.Трябва да е имало нещо вечно съществуващо(няма значение какво) Трябва да е имало нещо вечно съществуващо(няма значение какво), което само по себе си противоречи на логиката, според която всяко следствие е предхождано от причина.Дори и нищо да не съществува, това пак противоречи на съжденията ни, понеже умозаключението на Декарт „Мисля следователно съществувам“ логически води до извода, че нещо съществува.Можем да заключим, че поне веднъж във всемира причинно-следствената връзка е била нарушена.Но дали е само веднъж?
край на цитата.
... Да !..има го вечно съществуващото ..то не е сътворимо и унищожимо .. в науката му викат материя .. А материята същесвува в цикълът на времето ("змей захапал опашката си ").. Като примещ ще ти дам денонощието :
Утрото се ражда от ноща.. от утрото се ражда пладнето .. от пладнето се ражда икиндията .. от икиндията се ражда привечер.. от привечер се ражда полунощ , и от полунощ се ражда утрото .. .. Товяа е цикълът от птичините .. Няма първопричина .. Материята е вечна и диша чрез циклите на времето .. несътворима и неунищожима !.. В цикълът най бъдеще предхожда най миналото минало.. и това не пречи всяко следствие да си има причина.. Това че се опитваш да си представяш времето незациклено те кара да си милиш че трябва да има някаква най първопричина.. сътворение някакво , което си няма причина.
Ето една вечна разходка на едни мравки , без старт и без финал :
Такова е чудото на вечния цикъл във времето .. всяка крачка на мравката се предхожда от дуга крачка..
Ето го и анимирано :
|