dnaunseq, не те знам каква философия четеш, но нещата които пишеш са често тромави, претенциозни и нищо не казват, независимо дали успяваш да засегнеш някоя смислена тема. Ако декодирам правилно на нормален език какво се *опитваш* да напишеш, засягаш важна тема. Но има голям път от това да попаднеш на тема, осъзнаеш я достатъчно, преведеш на някакво символно ниво като езика, и това засегне по някакъв истински начин някой друг (което вече не зависи от теб).

Има наистина "трайни" и "нетрайни" удоволствия, и те всъщност се изразяват в това дали човек изпитва вътрешна творческа връзка със света, или са нещо външно под формата на "притежание". Двама души могат да гледат една и съща картина, и единият да изпитва тази вътрешна връзка, а друг не. Така че не е до самият обект или идея пер се, а до формата на "общуване" с него. Процесът на създаване е ключовият в цялото нещо, защото всичко което съществува се е появило чрез него и всичко създадено на свой ред е способно да създава (поне в някакъв смисъл). Само човек който на свой ред използва правилно този процес на създаване, е способен и да постигне вътрешна връзка с него. Това усещане естествено е трайно и неизменно, защото самите ние сме този процес. Външните удоволствия са характерни за тези които не участват и не разбират този процес. Обаче те продължават да са част от него (както раковите клетки в организма), и го компенсират чрез опита си да го "притежават" под една или друга форма. Това не може да създаде трайно удоволствие, и те искат още, и още, и никога не им стига. Те са като вирус който задушава дори чуждата креативност, и като всеки вирус, може да завърши с тотална разруха на огранизма.

Подобно деструктивно поведение, хич не е ограничено и само до подобни индивиди. Трябва човек и да се научу да създава и да оценява създаденото с разбиране. Мога да взема примерът с момичето който си дал. На кой създател всъщност се прекалняш по този начин? На самото момиче, или на природата която го е създала? Има голяма разлика между това което момичето ще създаде чрез това което му е дадено и свободната си воля, и кой е създал самото него. Подобно неразбиране, води до дисфункционални взаимоотношения, лишени от удовлетворение и често прерастващи в желание за притежалние. Не твърдя че един мъж трябва да се радва на една жена само като пред едно хубаво дърво примерно. Природата ни е дала, хм, други начини да им се радваме... Но извън това, където природата не действа, и зависи от това което самото момиче създава, трябва да се обърнеш към човека който то всъщност е. Иначе удоволствието много бързо ще се превърне наистина в нетрайно...