Всички неща, които хората са създали са били първо в техните глави.Те са били идеи.Следователно всяко творчество е първо някаква мисъл.Възприето е, че ние творим нашите мисли, но за да наречем нещо наше творчество за него първо трябва да сме имали идея, както вече казахме.Но самата идея също е мисъл и трябва да бъде сътворена, следователно да има идея за нея.Така се получава, че първо трябва да сътворим идеята за идеята за идеята.....за мисълта..В крайна сметка никога не бихме измислили нещо ако следваме тази логика.Тогава какво е решението?Трябва първо да разберем естеството на нашите мисли.Всяка наша мисъл е сбор от наши спомени.Ние не можем да мислим в цветове, които не сме виждали, нито четиримерно, нито можем да си представим тигър, ако никога не сме виждали такъв.Мислите ни са рекомбиниране на нашите спомени.Според учените паметта се съхранява във невроните и връзките, които образуват.Хората с нарушена памет имат и проблеми с мисленето, така че връзката между двете е очевидна.В такъв случай можем ли да приемем, че мозъкът ни прави стотици милиарди мисли на случаен принцип, без някаква идея, а после ние избираме една от тези мисли?И ако това е така можем ли да твърдим, че ние сме творци по природа?Защото и компютрите "творят" по същия начин на случаен принцип, без идея, чрез рекомбиниране на информацията, която им е заложена.
|