Здравей dnaunseq
цитат:
1.
Тази аналогия за функционирането на съзнанието е интересна, но не е задоволителна за самото съзнание. Съзнанието да функционира като нещо, поддържащо "оборотите" на тялото или за да не сме толкова буквални, то да е като позитивен възглед, който "центрира" жизнените функции, нужди и начини за тяхното покриване. Само че съзнанието не е само това.
Съзнанието/душата се стреми към смисъл и интеграция на факторите на живота, което предизвиква доволството му. Освен това, кога съзнанието е достигнало до някакво откритие за себе си, за живота или за определена случка, уподобявайки се на някой машинен елемент. Очевидно почти винаги имаме някакво по-усложнено разсъждение, причина за действията и проницание. Дори най-обикновеният човек, работник или какъвто и да е има някакъв много по-комплициран наратив за себе си и за света, отколкото ни подсказва механистичната теория.
Обратно, ако кажеш, че точно това механично опростяване е откритието, то къде виждаме ситуацията, предизвикала това прозрение и нуждата от него. Разбира се, същото може да е полезно в определени частни случаи, с цел да подобрим работоспособността и ефективността си или като подход за разрешаване на определени проблеми. Обаче когато говорим за съзнание, разбираме цялото нещо в тоталност. В случая имаме само аналогия, но не и примерен житейски епизод, който да демонстрира правилността или значимостта на предложеното отнесено за съзнанието и смисъла, който то изживява в цялостност.
Един пример - да кажем, че имаш удоволствието на телесно ниво, което си овладял. Но след това започваш да искаш да овладееш човешките взаимоотношения или да придобиеш по-добра връзка с психическото състояние на любимия. А пък представи си каква е идеята за Бог - след като си овладял всичко останало, сега се появява нещо такова. Нелепо е да кажеш, аз поддържам оборотите на тялото и толкова, когато хората влагат и откриват толкова смисъл било във формите на изкуството, чара, взаимоотношенията, уникалните открития или иновации, успешните епизоди и наратива за тях, било в прозренията и духовността - това са неща, които минават пред тялото.
край на цитата.
Явно не си разбрал че това което дадох като наглед за взаимодействието на два процеса получаващи движение от общ източник на задвижване (валът на работната машина) е само наглед как психологическите процеси и физическите процеси са базирани на един и същ материален фундамент ... т.е. от една страна процесите в човешкия мозък и тяло са електромагнитни и електрохимични и всякакви други там физически процеси протичащи в тялото и мозъкът на субектът а от друга страна чез авто рефлекторната способност на процесите във организираната система на човешкия мозък се превръщат в съзнание и душа.. И тъй като и едните и другите процеси имат обща материална основа те се оказват свързани на "общият вал" на "машинарията " на човешкият организъм и мозък .
Много директно си свел нагледа който дадох до състояние ма модел на човешкия организъм и мозък и човешката душа.. Това не е модел !..това което дадох е само един наглед как два материални процеси процесират върху обща материална платформа.. и тази обща материална платформа е оня "общ вал" от който взема движение психологическия процес който е процес на материална основа и физическите и електромагнитни процеси в мозъкът които са материални процеси върху същата материална основа на мозъкът и човешкото тяло.
Гледай на нагледа който дадох като наглед а не като модел !.. Има разлика между наглед и модел ! .. Аз например давам наглед за самозатворена вселена като използвам земната повътхност и обяснявам как накъдето и да тръгнеш в тая повърхност ще се върнеш там от където си тръгнал .. Но това е само наглед !..Вселенаята не е земна повърхност и ако сбъркаш нагледа ми с модел на вселената ще се получи голям гаф .. Самозатворената вселена не е повърхност на сфера както е в нагледа ми със земната повърхност .. и не трябва нагледът ми да се приема като модел на вселена!..
цитат:
2.
Също така, когато всичко ни е уредено, то можем да придобием представата за съзнанието като колоездач, който се вози и просто поддържа карането на велосипеда. А всъщност не обръщаме внимание на това, че някой преди това съзнателно е конструирал този велосипед, а в нашия случай - създал уредбата на заобикалящия ни живот. Така че способност на съзнанието е не просто да поддържа процесите, а и да ги създава от дисфункционалност или нефункционалност.
край на цитата.
Знам какво е съзнание .. разработвал съм компютърни програми с елементи на изкуствен интелект !.. Знам и какви са сбособнострите на един изкуствен или па естествен интелект .. Те са подобни на способностите на уйндос който имаш на твоя компютър който не е ням зрител на това което се случва като процес в твоя компютър а е организатор на тези процеси по даден тертип вграден чрез софтуерните директиви на уиндосът като информационна среда -организатор на протичащите информационни процеси .. Така и съзнанието на човекът не е някакъв пътник който просто се вози в един автобус .. човешкото съзнание е шофьор който управлява автобусът според директивите внердени в организираната система на човешкото съзнание.. Но всичкото управление се осъществява от предхождащите действието и решението мотивации ....Нищо в това управление не е спорадично!.. всяко решение в това управление има своят мотивиращ тласък ..Без мотивиращ тласък няма информационен процес нито в компютърът нито па в главата на някакъв субект !..
|