1.

Тази аналогия за функционирането на съзнанието е интересна, но не е задоволителна за самото съзнание. Съзнанието да функционира като нещо, поддържащо "оборотите" на тялото или за да не сме толкова буквални, то да е като позитивен възглед, който "центрира" жизнените функции, нужди и начини за тяхното покриване. Само че съзнанието не е само това.

Съзнанието/душата се стреми към смисъл и интеграция на факторите на живота, което предизвиква доволството му. Освен това, кога съзнанието е достигнало до някакво откритие за себе си, за живота или за определена случка, уподобявайки се на някой машинен елемент. Очевидно почти винаги имаме някакво по-усложнено разсъждение, причина за действията и проницание. Дори най-обикновеният човек, работник или какъвто и да е има някакъв много по-комплициран наратив за себе си и за света, отколкото ни подсказва механистичната теория.

Обратно, ако кажеш, че точно това механично опростяване е откритието, то къде виждаме ситуацията, предизвикала това прозрение и нуждата от него. Разбира се, същото може да е полезно в определени частни случаи, с цел да подобрим работоспособността и ефективността си или като подход за разрешаване на определени проблеми. Обаче когато говорим за съзнание, разбираме цялото нещо в тоталност. В случая имаме само аналогия, но не и примерен житейски епизод, който да демонстрира правилността или значимостта на предложеното отнесено за съзнанието и смисъла, който то изживява в цялостност.

Един пример - да кажем, че имаш удоволствието на телесно ниво, което си овладял. Но след това започваш да искаш да овладееш човешките взаимоотношения или да придобиеш по-добра връзка с психическото състояние на любимия. А пък представи си каква е идеята за Бог - след като си овладял всичко останало, сега се появява нещо такова. Нелепо е да кажеш, аз поддържам оборотите на тялото и толкова, когато хората влагат и откриват толкова смисъл било във формите на изкуството, чара, взаимоотношенията, уникалните открития или иновации, успешните епизоди и наратива за тях, било в прозренията и духовността - това са неща, които минават пред тялото.

2.

Също така, когато всичко ни е уредено, то можем да придобием представата за съзнанието като колоездач, който се вози и просто поддържа карането на велосипеда. А всъщност не обръщаме внимание на това, че някой преди това съзнателно е конструирал този велосипед, а в нашия случай - създал уредбата на заобикалящия ни живот. Така че способност на съзнанието е не просто да поддържа процесите, а и да ги създава от дисфункционалност или нефункционалност.