|
Здравей Петков,
Тъкмо се чудех да не би философите да са изчезнали или да са се отдали на усилено печелена на пари, та ги няма никакви. От друга страна, когато се пенсионират евентуално биха имали време за доста полезни разсъждения, но пък явно какъвто възглед и навик си възпитал през живота си, така караш и после. Житейската борба продължава и с опити за увеличение на пенсиите чрез политическа активност все пак (материална и "ръка да пипне, око да види" дейност до край). И така, кога би останало време за философското...
1.
Сега, пак се върнахме на вечната и единствена заинтригуваща масите тема на философите - има ли Бог или няма. А всъщност Бог е толкова полезен, че на пръв поглед ми се струва абсурдно неговото отричане. Даже заподозрях конспирация, от която все пак се успокоих впоследствие. Как стана всичко. Философът, това е човек на разума, интелектуалец значи. А Бог е перфектното пособие на интелектуалците за това да се обединяват, да си комуникират и да си прокарват както умствените, така и практическите интереси в света. Как така една група интелектуалци ще искат отричането на Бог. Веднага заподозрях евреите (и после ми хрумна, че и други групи като китайци или индийци може би биха били заинтересовани от същото - като следващите доминантни "външни"). Защото да кажем една група в обществото, която се бори за свои правди (научна истина), все ще успее да прокара позицията си и пред официалната теология - най-малкото съвсем не говори с луди или с хора от полето, а с представители на мисленето, на словото и на логиката (било то абсолютна или хитростна) все пак. Освен това, бива ли да се предизвиква разпад на основния стълб на обществото, каквато е идеята за Бога. Бива ли такова ненавистничество. За да се разсея от тази конспиративност, все пак се досетих, че може да има интелектуалци дисиденти, които до такава степен са отхвърлени, че може да са се решили и на тази радикална форма на борба. Причината за това може да е било някакво значително пренаселване на "интелектуалния клон", въпрос на живот и смърт. Едно иновативно тяхно предимство е, че те не са от различен бог, а отхвърлят всички богове, което значи, че получават и една универсална платформа да привличат членове от всички бивши на другите религиозни движения. Твърде жалко, че представителите на Бога са се досетили, че и те могат да постигнат своята "интернационализация", пледирайки за един универсален Бог.
За практическите ползи от идеята за Бога, разбира се те са твърде много. Богът е нещо повече към това, което човек е без Бога. Примерно Богът те поддържа добре мотивиран, през превратности, временни съмнения, значителни промени на жизнените нужди, занимания и обществени структури и т.н. Но каква е връзката на този "практически Бог" с "Бога като чиста истина". Първо, "практическият Бог" е съществуващ артефакт или факт, ако искаш също така, защото присъства в историята като концепция, около която се строят обществата, организират се вътрешните и взаимните отошения между обществените групи. Но сега ще кажеш, нима този "практически Бог" не замъглява нашата представа и при търсенето на "абсолютни факти". Но що за човек, боравещ с разума си Петков, ако не можеш да диференцираш двете неща. Значи "митовете за Бога" са замъглили възможността ти да решаваш проблеми по математика. Възможно ли е това? Но всъщност ти по-скоро искаш да "покажеш правия интелектуален път" на онези прослойки, които не могат да си служат особено добре с разума, пък като им покажеш какво е Бог, а всъщност единственото, което им показваш, е че не съществува, сякаш те ще станат по-умни и изведнъж обществото ще процъфтява. Точно обратното, аз мисля, че тези други прослойки изобщо нямат нужда от тази допълнителна помощ (а и сякаш ще придобият способност да разсъждават за наука), защото те и без това сега и исторически са били доминантни - било физически, военно, числено, чрез частните си интереси, безотговорността, глупостта или естественото си сплотяване по най-ниския общ деноминатор. Обратно, кръгът на интелектуалците винаги е мъждукал в по-страничните полета на обществото.
Но да се върна на въпроса за "чистия Бог", виждаме, че както фактори като:
В отговор на:
- удивителната конструкция на човешкия организъм и на други животни, органи (око) и функции (летене);
- прецизното калибрираните или изобретени условия и многообразие на средата, която обитаваме;
- невъзпроизводимостта на еволюционен тип явления в компютърни симулаци, без предварително имплицитно задаване на крайния резултат (еволюционен "скок", който всъщност се оказва нереален);
и също така въпроси като този за:
В отговор на:
- началото на вселената;
- защо изобщо нещо е, вместо да не е;
и
- удивителността на съзнанието (ако съзнанието е възможно изобщо, какво друго още е, което засега не знаем);
пораждат в нас и идеята за Бога на съвсем чисто, до крайна степен логическо ниво. Да, кой точно провежда "волята на Бога" и каква е тя, това по-скоро е "културологичен въпрос", но все пак имаме и едно междинно "чисто" ниво в тази практическа насока, а именно нивото, което се отнася до човешката същност и чувства, които са "добри".
2.
Когато говорим за пирамидата на Маслоу, то на всяко нейно ниво може да имаш материалистическо или по-извисено отношение. Тоест, независимо дали говорим за храна, то можеш да я приготвяш по един способ или по друг, да я консумираш по един или различен начин. Така че висшето се проявява и от най-ниските нива и обратно, може да имаш съвсем материално-чугунен възглед, дори когато разсъждаваш за чисто божествените нива. Сега, може да кажеш, че това е някаква дискриминация. Едни хора имат способността да изживяват живота по по-есенциален начин, а другите не толкова. Хубаво, но тук имаме идеята за избор на посоката, един на своето ниво, а друг на неговото. Въпросът е дали усилието ще е положително, стагнантно или анти-.
3.
Защо идеите се материализирали. Или пък дали всъщност няма нещо материално, обуславящо всяка идея. Но аз ще ти дам пример. Бебето дори не знае да ходи, т.е. няма контрол над тялото си. Значи какво невероятно съзнателно пресягане към тялото имаме. Сам виждаш, че връзката която осъществяваме от идеите към света е доста по-подчертана и доминираща от онази в другата посока. Тялото и впоследствие светът са под значително съзнателно овладяване от самото начало, а не обратно. Това подчертава мощта както на съзнанието, така и на идеите.
Законът за запазване на енергията по никакъв начин не противоречи на съзнанието, защото първо енергия може да се съдържа и в самото съзнание. Второ, енергията, която се използва за строежите и без това идва от слънцето. Ние не казваме, че камъкът се състои от трансформирано съзнание, а това, че организацията на камъните се осъществява с пренасочване и дирижиране на природните енергиии или преместване на природните обекти до желаното им положение.
4.
Всяко живо същество се стреми към живот и в хода на това може да следва "материалния" подход на пробите и грешките, да се остави напълно на тялото си. "Гледай тялото ти да заякне" и всичко друго ще е наред. Дори един вид да направи някой "гаф" и да изчезне, няма нищо нелогично в това, защото в природата видове непрекъснато изчезват и това е "закон на живота".
Обаче човекът е "съзнателно живо същество", което значи, че той не отговаря единствено на "закона на живота" по такъв Дарвинистичен и въргалящ се с тялото напред или богоговеещ пред тялото начин, а значи човекът носи отговорност да оцелява чрез своята съзнателност, което не могат да разберат някои "телесни представители". Защо те се появяват е друг въпрос и има няколко възможности за това. Например а) като представители на "чуждоземен ум и интелект" (те са неговите "мишци"); б) като революционни съюзници на част от вътрешните дисидентсващи интелектуални кръгове (които им гласуват "доверие в тялото" и неговото първенство, срещу получаване на съюз и тяхното "омайване"); или в) поради условията на презадоволена цивилизация, която е забравила опасностите на съществуването и се е отдала на "телесност" (подобно на без-умните животни).
Редактирано от dnaunseq на 29.11.14 02:51.
|
Re: ОВЛАДЯВАНЕ ЗАНАЯТА НА ДЕМИУРГЪТ [re: _petkov_-126478]
