ОПОСРЕДСТВАЩА ВРЪЗКА МЕЖДУ ДУША И ТЯЛО / Наука / Хуманитарни науки / Философия

Съпреживяването е наблюдаем факт с невъзможност да бъде отречен от човекът.

Ние си даваме сметка че зад съпреживяването стои нещо което е възприемащо и окачествяващо както сетивните ни усещания, така и породените чувства като радост, скръб, тъга , любов, омраза, отчаяние и т.н.

Какво е то , нещото ??? Душа(нематериална субстанция) ? материален авторефлектен процес ?

Какво е то ?? Дали "то" има реална същност или е виртуална симулативност ?

От опознаването на "нещото" зависи опознаването на самата човешка същност.

Идеалистите приемат, че "то" ,"нещото" вътре в нас е субстанция отлична от субстанцията на материалният свят, субстанция способна да чувства и съпреживява. Християнската религията приема че душата е божия искра вдъхната в тялото на Адам и Ева от самия Господ- Бог. Приемат че тази "божия субстанция" е отделима от тялото, че тя има собственно битие, че тялото е само един приемник на "душата". Много източни религии приемат че душата е отделима от тялото и тя има свое инобитие в което пребивава преди да се прероди в ново тяло, преди да намери нов приемник.

Материалистите пък приемат, че такава нематериална субстанция не съществува , че душата е авторефлекторен процес който наблюдава и анализира окачествявайки постъпващата информация, при което е способен и да се самонаблюдава като нещо външно, слагайки знак за тъждественност между наблюдаваното и наблюдаващото. Наблюдаващото възприема наблюдаваното като самото себе си. По такъв начин душата е една виртуална същност резултираща от материалните процеси.

Интересното обаче, че и едните (идеалистите) и другите(материалистите), не дават отговор на един доста интересен въпрос: Защо въобще тази "душа" или айде "авторефкекторен процес" е необходима на човекът, защо при човекът не се е разминало без това чудо както е да речем при растенията или при някой по-низши животни където самата жива природа е организирана на безсъзнателно ниво? И пак работи! Какво е това? Прищявка на Бога или природата или пък изискуемо качество без което алгоритъмът на човешкото поведение е неосъществим? Нали все пак би могло да се допусне организирано съществуване и реакциии на човекът на базата на един по-прост алгоритъм , на базата на условният оператор "ако-то".

Интересно е и друго , че нито идеалистите, нито материалистите дават отговор на един основен въпрос, въпросът за опосредстващият импулс необходим на "душата" или на "авторефлектиращата същност" за да приведът тялото в действие имащо за задача осъществяването на приетите решения или желания. Откъде вземат, как генерират така необходимият им първичен енергиен импулс(който си е чиста проба материя) за да приведат материалното тяло в движение? Та нали ние много добре знаем , че материята не може да се сътворява хей така, че един от основните закони в окръжаващият ни свят е закона за съхранението. Нима в човекът този закон се нарушава ?

Въпросът е как почустваното от душата желание намира или генерира така необходимото му средство необходимо за да задвижи материята на тялото, за да се приведът в движение изпълнителните органи на човекът, за да се превърне желанието в действеност ?

Ще се опитам да дам свой одговор на този толкова важен въпрос, отговор обословен от моите филосовски схващания, допълнен и обогатен от многогодишният ми опит на програмист занимаващ се с моделирането и програмирането на самоорганизиращи се системи имащи елементи на изкуствен интелект. Именно от тази гледна точка ще се опитам да дам отговор какво е това обстоятелствен алгоритъм, не просто линеен алгоритъм за действие а алгоритъм който е способен да се самопопрявя и усъвършенства обстоятественно, алгориотъм почиващ не на еднозначни директиви а алгоритъм базиращ се на мотивации .

Ще си послужа за целта с един доста опростен наглед.

Нека разгледаме един центробежен регулатор на обороти с който са снабдени парните машини. Поради простотата си този наглед е доста удобен за анализиране.
Центробежният регулатор представлява вал на които са прикрепени тежести. Валът на центробежният регулатор е свързан с вала на парната машина. Тежестите на центробежният регулатор са свтрзани с лостова система с кран за регулиране притокът на пара към парната машина. Центробежният регулатор е снабден и с пружина която противостои на центробежните сили от въртенето на тежестите и чрез натяга на тази пружина могат да се променят мотивизационните обороти на парната машина задавани от центробежният регулатор. Мотивацията на центробежният регулатор се основава на натяга на пружината.

Така или иначе тази система работи, регулирайки притока на пара към парната машина така ,че да се поддържат зададените обороти. Самото регулиране е действие, действие за което е нужна енергия, реална механическа енергия за да се задвижва кранът регулиращ притокът на пара. От къде центробежният регулатор си набавя енергията необходима му за да задвижва крана ? Естественно от вала на парната машина. При покояща се парна машина регулаторът не може да придвижва кранът.

Този наглед беше необходим за да покажа своето схващане че мисловният процес е материален процес захранван от енергиините процеси, от освобождаване на енергията в тялото на човекът, енергия превнесена чрез храната в организма, енергия превнесена в храната от слънцето, докосвало с лъчите си зеленият лист на растенията способен да акомулира слънчевата енергия в органични съединения богати на енергия.

Центробежният регулатор макар и груб като пример показва как и от къде се набавя необходимата енергия, за да се задвижват изпълнителните органи на човекът. Този наглед служи да покаже, че в човекат мисловният и духовен процес е свързан " на един вал" в живият организъм на човекът и от този "общ вал" се задвижват както мусколите на тялото така и импулсите на мозъкът подавани към мусколите за да се реализира желанието, за да се приведе в движение процес тласкащ към желано бъдеще.

Това ни показва че "душата " е един организиран механизъм захранващ се от енергията на тялото и използващ същата захранена енергия за да упражнява чрез нея действие върху тялото и по този начин да се осъществяват мотивизационно заложените тенденции.

Опосредстващата връзка между тялото и мисловният и психически процес се явява енергията която се обменя между тялото и процесите в човешкият мозък. Обменната енергия е общото опосредстващо звено между нашите съпреживявания и нашето тяло .Тя е обща и за двете. Другото което играе роля на опосредстващо е ситуативноста, натяга на пружината променя поведението на системата, натяга на пружината е външен тласък по отношение на системата парен двигател-щентробежен регулатор , този външшен тласък е важен тъй като внася нова определеност на уж "изолираната" система парен двигател-центробежен регулатор. Тази определеност ние наричаме ситуативност.

Ситуативноста е важен фактор предопределящ поведението на системата отвън.

Това пък показва че никоя система(с изключение на цялостното битие) не е определена само отвътре, че всяка система е подсистема на по-всеобхватна система. Най всеобхватната система която няма от какво да получи външен тласък е самодостатъчна за да се детерминира. Нея ние наричаме битие, реално съществуващо цяло, което не е част на нищо , цяло което е предопределено поради затвореност на системата, поради непознаване на системата на понятието "външно".

Когато говорим за ситуативност ние схващаме конкретно състояние или движение на "външното" без да се интересуваме как е достигнато това състояние, боравим с факта на състоянието, за да опростим разглеждането .

Извинявам се за набързо нахвърляното виждане. Може би при едно по внимателно систематизиране и излагане би придобило доста по разбираем вид.