1.

За мен класическата позиция е била свързана с точен, ясен и отчетлив отговор на нуждите на живота. Така поставен проблемът сам води до единството на тяло и ум. Но с времето се е появил въпросът за иновацията. Последното ми схващане за иновацията е, че тя освен резултат от приложението на метод или тренировка, радикално настъпва и като следствие от "попадането" в ново състояние. Сходно е на това, че не можеш да разбереш друг човек, докато не се озовеш в неговата ситуация.

Но тука имаме нещо по-цялостно - когато констатираме една вкалъпена с времето култура, било е нужно нещо, което да раздвижи дъската, някакво хвърляне на заровете, така че поне един опит да доведе до нов поглед и ново "прихващане" към действителността (изискващо съответно и позитивиране, а не просто своеволност). Това може да е било съпътствано от промяна на морала, на табутата, на естетиката на поведение, въпросите на присмеха, срама, преформулиране на социалната емпатия и синергия и т.н.

С натрупването на исторически опит, школите не могат да пренебрегнат този момент на иновацията, а той обикновено се свързва с "променено съзнание", откъдето идва и акцентът над преобразяващите, а не чисто тренировъчните "духовни" практики (пък и телесните, но с някакъв друг вид "дух" и осъзнаване).

Освен това някои от вече утвърдените и кодифицирани постижения на духовността като да кажем концепциите за "любов и състрадание" може би най-добре се възприемат по пътя, по който първоначално са били достигнати (т.е. трансформативно). Само че те вече са "утвърдена материя", докато винаги имаме пространство за нови качествени промени.

В западната култура "новият вид поглед", предаването на импулсите и изживяването на новото състояние могат да се постигнат с методите на изкуството, в следствие на което то на свой ред бива интегрирано в сферата на медитацията и то чрез дълбока качествена връзка. Тук отново откриваме двойната функция на научаване на исторически достигнатите концепции и опитването на нови експериментални форми. От друга страна, почти винаги има вътрешно сходство между някой древен принцип и съвременното проявление (стига да не говорим за нещо съвсем радикално и "немислимо").

2.

Прагматично погледнато, какво е значението на тези практики или упражнения. На първо място изглежда тези школи прокламират свой начин на живот, който следва да се характеризира със собствени ритуали. На следващо място, самото състояние на човека се променя. Примерно едно е състоянието на човек, който е с определена физическа подготовка, а друго е състоянието му при друга. Но не това е най-важното. Едно е положението на човека след изживяването на дадени състояния, които може да са свързани с освобождаването на определени ендорфини, способности за концентрация и схващане на някои концепции, а друго е положението му при липсата на такива изживявания. Практиката цели да се стабилизира и нормира даденото състояние за разглежданата група. На последно място, но не по важност, въпросът е да видиш човека до теб да участва в дадена практика. Това например е забележимо при молитвата на мюсюлманите. Когато видиш своя съсед да се поклони, това вече ти показва, че има някакво смирение в сърцето на този човек, а не винаги да се разхожда като изправен стълб. Вероятно заемането на определени пози и положение за медитация може да има сходен ефект и при източните школи.

По принцип моята идея е да напомням за предимствата и на конфуцианството и на класическата китайска култура, а не само на тази от "планините" (където се проявява будизмът), затова ще спомена например и Фън Шуй. Защото сам по себе си Фън Шуй не е духовно упражнение, но показва една грижа и внимание за организацията на дома, което веднага ни предава определени характеристики на стопанина на този дом, на определени максими и принципи, на които се е посветил.

3.

Всичко това не минава и без последствия и опасности. Можем да кажем например, че част от западната култура се намира под дълбока и постоянна хипноза от "медитиране" над парите (вероятно като следствие от глада), съвместено с някои по-дребни жестове на благотворителност в по-близкото обкръжение за изпускане на парата или изобщо липсата на такива, сред по-циничните кръгове, когато отговорността е размита, картините на последствията не са пред погледа и т.н. И това е не защото грижата за икономическото благосъстояние, което ще рече пари, не е първостепенна и важна за човека, но в случая тя е превърната в принцип, който се естетизира отвъд реалностите на ежедневието и надмогва възможностите за синкретизиране с други принципи. Т.е. медитацията ни показва не само способност на човека да схваща и реагира на реалността, но в себе си винаги носи зърното на уязвимост да бъде подложен на манипулация от доктринални програми или да бъде превъзмогнат от определено състояние, което да го промени завинаги.