1.

Омраза към философията и фантазното знание, което се отделя от живота. По-точно омраза към приказките, освен когато нямаме конкретен шаблон за приложението им. Какво е дзен, освен точно омраза към неплодотворния начин на мислене и какво е медитация, освен разделяне с разсейващата ни информация и настойчивост за нейното синтезиране в посока. Казваме омраза, защото това е силно отхвърляне, решимост, която изгражда бент срещу иначе естествения завладяващ ход на мисловните процеси.

При този вид медитация имаме спиране на мисленето. Но какво цели това, а именно - да се слеем с живота. Така всъщност "скритите съкровища на разума", вместо да бъдат екстернализирани и похабени в текст, могат да бъдат вплетени в (по-)живителен градеж.

Мисленето (информирането) замества самотата, но правенето също може да я замести. Все пак при мисленето и информирането имаме по-силен вкус към интерактивност. Дали това е винаги полезно. По-скоро мисленето трябва да се регламентира в точно определен отрязък от време, примерно сутрин от 6 до 7 часа и вечер от 7 до 8, а през останалото време да сме заети с правене. Така всъщност се оказва, че училищната програма с разделение на часовете е доста подходяща, но всъщност не сме осъзнавали, че тях е кохерентна и с природата на човека (дисциплина на разума му и на естеството, в което той се намира), а не само да представлява някакво своеволие. По подобен начин стои въпросът и с разграфяването на деня според молитвените часове при мюсюлманите и с културното внимание към "часа" при англичаните.

2.

В отговор на:

---

Съществуват много игри, които можеш да избереш. Ала играта на живота трябва да се играе преди всичко по правилата, които съществуват. Не можеш да си позволиш да играеш друга игра.

---

В отговор на:

---

Човекът е свойство на визията и свойство на тренировката, а също така, в някакъв друг смисъл, свойство на включването (присъединяване в социален смисъл).

---