Изяснявайки основните онтологически и направленски (мотивиращи) течения, то за нас остава да се ориентираме в огромния философски материал. Но каква част от този материал ни е нужен извън първоосновите и освен когато не става въпрос за някакво отношение към автора (било заради историческа традиция, близост на географията, естетическо съвпадение и т.н.). Така в нас се поражда идеята (пак уточняваме, след придобиване на някаква кохерентна ориентация), че не целият философски материал е важен, освен този, който ни привлича естетически или рационално (в допълнение към основополагащия, който обаче вече е "залегнал" и по този начин ни е "освободил"). Дали не можем да се насочим към "философия чрез правене" (philosophy by doing), по подобие на "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет". Ерго, нашите наблюдения над живота, независимо дали достигат до по-наличното или се простират до фундаментални въпроси е добре да се осъществят в процеса на някаква работа или на автентично живеене. Така ще имаме и допълнителна енергия за наблюдение към детайла, което може да породи нови абстракции и концепции: но нека оставим материалът сам да се свърже с теорията (да открие своята теория/място), а не обратно.