|
1.
Една интересна лекция за Хайдегер, която го поставя в историческа перспектива по отношение на развитието на материализма против идеализма (тренд на доминация в полза на първия, заложен от Хегел - защото извежда идеализма твърде незадоволително, Ницше - защото с право отхвърля такъв незадоволителен идеализъм и технократите - защото прегръщат материализма като единствена в тази ситуация "метафизическа" доктрина) и какво решение намира Хайдегер за това:
Новото на моето разглеждане горе беше, че дадох "плътност" на Being (в интеграцията на "обхватния човек"), вместо да оставям впечатлението, че същият е свързан просто с времето и диференцирането или някаква операция по разкриване и закриване. Плътността при моя "обхватен човек" е свързана с естетиката и сложността на тази интеграция (невъзможна за пълна дескриптивна артикулация, защото свива/folds всичко във всичко, плюс носейки отгласи от предисторията на съществата чрез която те се естетизират в тази интеграция, вероятно през парчета на първоначалния и продължаващия в тях Being). Всъщност и при Хайдегер имаме "грижа" (care), което свидетелства за отиваща навън интеграция, но концепцията (може би нарочно) не е напълно изяснена (недоизясняването също може да доведе до вдъхновение).
Продължавам с някои допълнителни разсъждения.
Ако аз съм един being, и другият човек е един being, то процесът на отваряне или на връзка между мен и него може да има характера на усещане на поддържащия и двама ни Being, в един difference на случването. Човек се убеждава в това с напредването на възрастта и със срещата си с други beings, когато другият е осъзнат точно като прозорец към нещо*, обратно на просто анимирани от културните парадигми (или от доминантната метафизика) актьори. "Когато всяка среща е достатъчно различна." В ранния си живот също имаме подобни срещи, но не обръщаме внимание на факта, че е нужна повторна интеграция с откъснатия being на другия, защото интеграцията с близките ни е била дадена поначало. От друга страна, в спомен вече можем да преценим коя среща какъв първичен заряд е имала и доколко ни е оставила отворени за усещането на фундаменталния Being (т.е. кои характери са били едновременно автентични и пълноценно отворени към нас).
Технократите може би все още биват поддържани от самата тенденция на отхвърляне, една инерция на историческия прогрес. Въпросът е, че тяхната философия не е пълноценна, освен ако винаги нямат предвид това, че "бягат" от нещо, което е било "незадоволителен идеализъм или нещо подобно" преди. Тогава технократите нямат собствена генеративност, но едно спасение е, че те все пак ще бъдат настигнати от новите философски идеи, които такива като Хайдегер и други след него успяват да развият и които са в по-добра кохерентност с логиката на живота.
__________
* Среща, която обхваща два свята. А ето какво може да каже изкуството за автентиката или първичността на "срещата": , , , , , , .
2.
Материалистическият проект придобива смисъл в спестяването на време за повече "срещи", както и ресурси за по-екстраординарни такива. Но самото количество на срещите не е гаранция за тяхната есенциалност. Също технологията развива множество продукти, които създават възможността за изненада и за "иницииране на (често остатъчна) среща", но от целия този "панаир", срещата с Dasain трябва да е възможна и в оттегляне, а не непременно в демонстративна проява. Тогава няма да имаме нужда да изгорим една гора, за да се срещнем с нея или да стъпчем едно цвете, за да се опитаме да го срещнем. Технологията и науката пък могат да бъдат естетизирани в среща, която е интересна със своята несвойственост. Науката и технологията не са човешки (от познатия вид), но са среща с нещо на Dasein.
Критика към технологията е, че каквито и да са нашите аспирации в указваната посока, ние пак ще трябва да ги реализираме в определена география, при определени ограничения на ресурси, информация, наличност на хора. Ще спазваме особеностите на лендскейпа и културната среда. Тоест технологията не е някакво безкрайно развиване на възможности, а накрая се свежда до въпроса за "обратно връщане към себе си" с оглед на това, какво можем да направим с географията, ресурсите и собственото си същество като реалистичност - отвъд вечната фаза на "желания" на проектирането. Част от проблема с това е, че имаме такава инфлация на технологията и на материализма, свързан с нея, че вече сме загубили способността да ги разглеждаме просто като "среда" (както на времето хората са гледали на заобикалящи ги свят) и да се занимаваме с други въпроси. Тоест има някакво "оживяване" на технологията, която привлича интереса ни несвойствено, вместо да се занимаваме по ежедневен начин с нашите дейности. (Проблемът е заради оживяването на технологичното единствено от остатъците или реминисценциите на един неправилно формулиран идеализъм, вместо от "естествен идеализъм".) Разглеждането на живота като бит, а не нещо друго, може да има потенциала да ни разкрие неговия смисъл, проявен през призмата на "по-естествена" красота. Но тука вече нямаме материализъм, а прагматизъм с нотки на консерватизъм. Тази позиция може да ни върне към духовно/идеалистичния подход под формата на нормализиране, прескачайки изобщо нуждата от хипертрофиралите разсъждения било на материалистите, било на идеолозите (освен когато се касае за защита от атаките от тяхна страна).
3.
Що се отнася до прагматизма, започваме с някои критики. Например едно развитие при него може да е известно обедняване на мислите на хората. Способността да отидеш далеч зад прагматизма може да е била от помощ при избягване на някои не толкова видими капани на ежедневието. Друг проблем е "пренаселването на клона", защото когато твърде много хора се насочат в едно и също направление, това води до мисълта за търсене на не толкова окупирани ниши.
Като се замислим, има огромно количество хора, които винаги са били прагматици, с оглед на това, че са били принудени да се занимават единствено със своето оцеляване. Но технологията няма да разреши този въпрос, защото ние вечно я гоним. Тогава трябва да добавим нещо допълнително, например богатството на географията, като нейното опознаване и усвояване ще ни даде втори поддържащ стълб. На трето място можем да вземем способността за овладяването на самия бит. Получихме една триада на "справянето", която се състои от технология, география и бит. Ако разгледаме понятията по-разширено, технологията може да се свърже с информацията, обучението, науката, идеологията и управлението. Към географията отнасяме отношенията на утвърждаване сред локалната популация и търсенето на достъп до природните богатства. Битът засяга ежедневното ни функциониране, свързано с дисциплина, търсене на възможности, чистия прагматизъм и работата. В този момент се очертава нуждата и от четвърта страна (без прагматизмът да се отрича от нея) - духовност (още мислене, литература, хоби, изкуство, философия, общуване и забавления). Нашата "прагматична" четворка придоби окончателния си вид като технология, география, бит и духовност.
Остава да се запитаме, подобно на материализма, дали прагматизмът ще може да се самоподдържа без своята предистория (която в случая бе отчетена като балансирано надмогване на чистата технокрация). Отговорът е, че прагматизмът има такъв характер, че самият темп на живота го поддържа, стига човек да е дал своето съгласие.
4.
Да се върнем малко и на идеализма. Какъв беше проблемът, появил се при него - че се е превърнал в прекалено тежка и несвойствена система, която няма достатъчно корени за претенцията си - това при Хегел. Но друга роля на идеализма е съвсем основателна (спомена се по-горе) - присъствието на идеализма като вдъхновение в подходящия момент (можем да го характеризираме като "естествен" идеализъм).
Идеализмът не бива само систематичен, а и пораждащ, като в последния смисъл може да бъде успешно допълнение било към материализма, било към прагматизма. Подробните идеални системи като тези при Хегел обаче по-скоро съставляват разработки в сферата на знанието или на епистемологията. Човекът се концентрира над творчество в друг свят, по-конкретно в света на менталните концепции. Това може да е достатъчна онтологична база за другия свят, но не и за този плюс другия. Тогава за да бъде пълноценно свързан идеализмът в цялостната онтология, то поне някакви концепции от другия свят (на менталното) трябва да имат ефекти в този (подлежащия) свят. Друго също е допустимо - идеализмът постоянно да черпи от долните (материални) светове, макар и да няма за цел завръщане при тях. Това може да се отнася за онтологията на даден индивид, но обществата и животът като цяло допускат многообразие, така че приоритизирането на тази схема единствено в тази постройка няма да е валидно. Трябва да приемем по-обща схема, която позволява взаимодействие (на идеите) и нагоре и надолу, а това става примерно при комбинацията на материализъм с идеализъм или на прагматизъм с идеализъм. Dasein няма причина за допълване (той съдържа всичко). Dasein има нужда от темпериране на прекаленото си желание за саморазкриване (защото всяко изследване на фундаменталната материя може да доведе до възможности за твърде драстични промени).
Търсеният в горното решение "пораждащ" идеализъм трябва да комбинира по успешен начин характеристики на "систематичност" и "естественост".
5.
Също така никоя степен на (моментна) "вирилност" не бива да ни възпрепятства от пълноценно развивания епистемологичен и морален проект и от напътствията, които идват от тях. Пълноценна интеграция на "обхватния човек" означава и пълноценно разбиране на света, заедно с тази (възможна) пълнота на знанието, дори когато конкретният човек няма достъп до нея, от гледна точка на по-тясните му импулси (в по-локална екология или за по-кратък отрязък от време). По този начин моралният и епистемологичният проект са защитени както от материалистическа, така от идеалистична, Хайдегерианска, прагматическа, идеалистическа, технократска, виталистична и дори рационална атака (с оглед на това, че рационалното никога не е завършено и никое отхвърляне при него, примерно на старата морална система, не може да бъде 100% затворен въпрос)*.
Епистемологията и моралът не са само проект, но са налични в екологията и съществуването. Ние конкретно ги изучаваме под формата на "проект", като с цел избягване на "конфликти" в тази среда е добре същият да отговаря на първообраза. Мисълта ние да си затворим очите за света както от епистемологична, така и от морална гледна точка с цел природата (естеството) да поеме по своя път, не е правилна, защото това естество вече ни съдържа като мислещи и чувстващи същества, откъдето естествен е и проявеният през човека морал, а не само случващият се в природата такъв. Някой може да попита има ли морал в природата и ние отговаряме, че да, той се съдържа в здравето, устойчивостта, тенденцията за запазване и потенциала за развитие на екологическите системи. Що се отнася дали има епистемология в природата, то тя самата съдържа множество закономерности. Тоест природата е подобна на една много компресирана база данни, към която ние можем да задаваме конкретни въпроси и после да транслираме отговорите в обозначения с конкретни понятия от езика. За разлика от това, "понятията" в природата са концентрирани по много наведнъж в материалните обекти, организмите, съзнанията и техните взаимодействия в екология.
От друга страна прекалената защита на епистемологичната и на моралната система може да се превърне в нещо анти-епистемологично, анти-морално и контрапродуктивно за самото общество. Причината е, че това са системи, които трябва да се развиват обективно**, пълноценно (многообразно) и продължавайки включени в една рамка, която има органични и съзнаващи представители (тоест моралът и епистемологията, понеже са "за нас" и понеже трябва да са "развиващи се", не могат да се сведат до мъртъв текс). Тука критично е да се намери правилният баланс между натрупан материал и "жив поглед".
Освен обективност имаме предвид и липсата на нищожност, защото една система сама по себе си може да налага вътрешна обективност по свои правила, но от гледна точка на съществуването може да е нищожна. Не бива да казваме и "аз съм (това е) единственото, което съществува", защото съществуването трябва да се схваща с многообразието, комплексността, естетиката и други значими определители, които са възможни в него.
__________
* Критика към тях може да има нещо по-обхватно като живота или съществуването. Това обаче не приема формата на разрушение, а на специфична за тези направления обективация.
** Ултимативният гарант на обективността е съществуването.
|
Хайдегер,технология,прагматизъм,идеализъм и морал [re: dnaunseq]
