Ние разгледахме позитивизма като една стрела, която произлиза от изясненото онтологическо състояние. Защото ако всичко основно е уредено и безпроблемно, защо да не концентрираме усилията си към нещо, което води до развитие. В тази посока, ние все пак (леко) бяхме изкушени от едно желание за демонстрация и постижения в света. Позитивизмът е атрактивен и защото представлява едно направление, даващо посока и градация, което привлича определен вид систематични хора.
От друга страна, ако помислим още малко кое поражда такива развития, то освен търсенето на новото, градивното и успешното, това може да бъде - задълбочаването в някаква материя, което може да бъде система, парадигма, работа, начин на живот. Значи отношението към живота като към дълбока медитация, която продължава да разкрива себе си, вторично непременно води до някакъв вид развитие и успех. Освен това медитацията поначало интегрира смисъла на развитието, до мястото, докъдето е доведено, а не накрая да се питаме защо направихме всичко това.
Проблематично е, че типичните плодове на медитацията не са толкова лесно споделими пред обществото. Обществената визия е много накъсана. Там важна е демонстрацията на замръзналата форма на предметите, а не процесът на достигане до тях. От друга страна, това е въпрос на консенсус във всяка обществена група, така че могат да се намерят и такива, които споделят "медитативния подход" и интерес, тоест вникването зад нещата, а не само тяхната демонстрация. Това е свойствено и за по-висшите и реализирани кръгове на обществото, пример за което представляват съжденията за вкуса, а не просто носенето на определени дрехи или предмети. Друг пример е организирането на хора в професионални кръгове, разговорите за начините на правене на нещата, а не просто демонстрация, без обща медитативна тема. (За дадената група хора, която не се състои само от демонстрация на предмети, значи има една обща база, една обща тема, която ги мотивира и в чието развитие те участват същностно; без това да значи, че темата например не може да бъде финансова.)
За да може една "медитация" да се развие пълноценно, трябва да има известна кохерентност с живота. Например, ако човек може да си достави препитанието чрез тази дейност, той може напълно да се задълбочи в нея, вместо да си раздвоява вниманието. Но това не значи, че не могат да се поддържат едновременни развития. Все пак голяма част от предците ни са били предимно земеделци, докато са правили всичко останало - в сферата на културата, езика, литературата, строителството, личния и обществен живот и т.н.
|