|
Защото когато тръгнеш да градиш онтология, основана на материализма, то за тебе остава въпросът как след това да вмъкнеш човека (със съзнанието му) в тази онтология. Точно обратно, човекът (съзнанието за свят, естетика, чувства и прочие) трябва от самото начало да е непроблематично в основното ядро на онтологията. Имаме предвид, че онтологията не е (само) обслужваща епистемологията и поради тази причина се занимава със структурата точно на твоето бъдене. Очевидно е, че както е в момента, така и за в бъдеще, цялото бъдене ще е през някакво осъзнаване, като явление, което е значимо и има тежест. Ако онтологията не отговори на това как това бъдене в осъзнаване се смесва, прелива и задвижва едновременно със света, на какво да отговори. Това не е събиране на марки и факти, като при епистемологията
Не е проблем "вмъкването" на човека.
Баш заради познанието в науката си има ИЗСЛЕДОВАТЕЛ - наблюдател със свойствата Съзнание и Разум, животно, наричащо се човек.
Иначе, без човек - има само наблюдатели - всяка частица е таково. Защото за истинност в познанието се изисква Гледна точка!, позиция в пространство-време и пространство и време.
И за съществуването - Взаимодейства, значи Съществува (бива, има го, макар и да не сме го видяли) -без употреба на Осъзнаване - докато спим (не мисли - при човек) пак си взаимодейства ... гравитационно... със съществуващи ... Земя, Луна и др.
Не може да се пренебрегват физическите закони и Егото ни да определя: "Мисля, значи - бивам!", защото това е по скоро липса на необходимост от познание.
Обясняваме си всичко с Бог и ... всички въпроси за "извън нас?" стават излишни!
Удобно оправдание с Бог!, когато не успяваме да прозрем (със съзнанието си) битието.
Материалистическото схващане - първична е мратерията (полева форма и вещева форма). От тях може да се организира-еволюционно Съзнание и Разум. Природата го е показала.
Обратното - никога от идеалното не се пръкнало нещо "материално", не се е материализирала нито една "идея". Нито в полева форма, нито във вещева форма.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: Човек и субект [re: dnaunseq]
