Ако това, за което говоря е "тетивата", то позитивизмът е една стрела, която произлиза от него (вероятно не единствено възможна). С какво твоят "нов материализъм" е зареден по съпоставим начин и какво "ново" очакваш да произлезе от него. Наистина, критика към разгледанта горе онтология е, че в крайна сметка от нея произхожда позитивизмът като енергия контра-старото. Обаче твоят вид "нов материализъм" си го представям като тухлички и тухлички, от които произлизат дребни заредени "зарядчета": решаване на кръстословици, влизане в часове, хоби - изобщо целият бит и душевност на комунизма. Ето, оттатък аз виждам мощни проекти, а тука разграфено ежедневие. Или може би това е по-сигурно?

Трябва ли да те събужда методично часовникът на режима (на новия материализъм), след като оттатък имаме хоризонтите на проникването в понятието "час". Изобщо как е "новият материализъм" с проникновенията, които не са "дързости" (в изтъркания и монотонизиран шаблон на едно комунистическо въображение, което всекидневно се "отчита", било в училищните часове, било в медиите, за да "обхване по комсомолски целия ни бит" в своята естетика).

Това го казвам като градивна критика, защото независимо от ежедневните ритуали и рутина на комунистическия бит, явно нещо е липсвало в "пиковата зона". Защото най-малкото много по-малко място е оставало да откриеш "собствения си мотив", вече включен в многото тухлички, които ти организират живота. Материалните тухли са предхождали идеите, или са възпрепятствали зараждането на собствени "пряки направления". Не казваме, че на запад всичко е цъфнало и вързало, но все пак е имало възможност за определени хора да открият много пряко себе си в своята дейност и реализация. Същото в една комунистическа система, дори и при лидерите, приема формата на апаратни срещи, а при писателите - членство в писателски съюзи. Вместо да вземеш писателя с неговите мощни идеи, ти го разглеждаш почти винаги в ситуираността му в някакви "тухлички" в средата (къде живее, какви връзки има). Ако "материалистическият възглед" строи една градина, то къде е "пресичането на градината" или истинските образци на красота, а не само осигуряване на работа на градинарите (от което също има нужда). Ето това, съзнанието все пак има нужда да "пикира" над материята.

Редактирано от dnaunseq на 23.09.14 18:37.