Защото когато тръгнеш да градиш онтология, основана на материализма, то за тебе остава въпросът как след това да вмъкнеш човека (със съзнанието му) в тази онтология. Точно обратно, човекът (съзнанието за свят, естетика, чувства и прочие) трябва от самото начало да е непроблематично в основното ядро на онтологията. Имаме предвид, че онтологията не е (само) обслужваща епистемологията и поради тази причина се занимава със структурата точно на твоето бъдене. Очевидно е, че както е в момента, така и за в бъдеще, цялото бъдене ще е през някакво осъзнаване, като явление, което е значимо и има тежест. Ако онтологията не отговори на това как това бъдене в осъзнаване се смесва, прелива и задвижва едновременно със света, на какво да отговори. Това не е събиране на марки и факти, като при епистемологията.

Материалистическият възглед за мен не е онтологически пълноценен за нашия свят. Но може да имаме материалистическа онтология за един частен свят, на предметите, на формалните системи или на такива със свойството на поглед "отвън". От друга страна, мислейки за нашата собствена (пълноценна) онтология, и постоянно налагайки върху нея редуциращия, но и по някакъв начин дисциплиниращ филтър на материалистическата онтология: това може да доведе до подобряване на темпа на развитие на определени позитивистични науки и на определени материално-конструктивни проекти, което е положително, но не и цялостно. Също така, не много хора са запознати или вникват във философията и по този начин те може да възприемат света по един доста "завързан" и едностранчив начин. Да, те могат да постигнат и материалистически успехи и аз също желая развитието на позитивистичните науки, но заради това няма да скрия философската истина. Освен това чист позитивизъм може да доведе до опасност в света, защото ти конструираш определени науки, проекти, но често не развиваш способността за общо изживяване в някаква интегрирана система. Когато се изяснят точно основите и мястото на материалистическо/позитивистическия възглед или проект, то ние ще знаем кога и по какъв начин да го поддържаме. Няма да се разпадне от незаинтересованост, както става при комунизма (макар може да не са само това причините). Изобщо един мощен позитивизъм е възможен само с добро разбиране на неговия бекграунд. А и колко по-висша способност е да спираш позитивистките си напъни и да ги освобождаваш, когато е правилното време за това.

Редактирано от dnaunseq на 23.09.14 01:49.