Имаме една градация на подредбата свят-човек-субект-съзнание-миг. Едновременно с това имаме и един "обхватен човек" със способността да интегрира цялата въпросна структура. Вътре в тази интеграция е място на комплексни идеи, свързани с протичането на външните (към света) явления като "съдба", "карма", "екология", "общество", но едновременно и открития за вътрешния характер на човека (в пресичащата се взаимовръзка) като "свобода", "воля", "естетика". Богът е подобен на надежда за общата възможност за адаптация и развитие в тази сложна система (което само по себе си не би било гарантирано). Още Богът е свързан с "предусетената" надежда за ползата от усилията, възможността на любовта, завръщането към моментните на щастието, огряването от красотата и т.н. Човекът сам по себе си успява чрез трансцедентен преход (мета-усещане) да "облагороди" въпросната интеграция на постройката на света, с изключение на "ключовите моменти", когато имаме същински прилив от трансцеденталната и поддържащата божествена естетика. "Защото този свят е даден" и самата надежда на човека не би била възможна пълноценно (а не фалшиво), ако не се основава на тази даденост.

Редактирано от dnaunseq на 22.09.14 00:08.