1.

Да се върнем към класификацията на света като машина, света като организъм и света като драма. Коя от тези гледни точки е най-подходяща да бъде централна.

От една страна светът като драма може да доведе до проблематичната ситуация, свързвана с това, че докато човекът обитава свой свят на концепции, взаимоотношения и приказки, то остава въпросът как той ще се отнася към дейностите, които трябва да извършва в реалността. Именно с едно вътрешно неудоволствие или отчаяние, още карма. И защо е това, защото просто нямаме този възглед, който да навлезне по по-жив начин в света. От друга страна, когато съзнанието обитава приоритетно света на "драмата", то организмичният и машинният свят са оставени на собствената си оптимизация, без прекомерната намеса на съзнанието. Например раждат се деца без замисляне дали има условия за това или не, като оцеляват най-приспособените. Като цяло от биологическа гледна точка това е допустимо, но въпросът е, че етиката на съзнанието няма същата директна намеса над тези въпроси, бидейки това съзнание живеещо в собствен свят. Съжденията от позиция на този възглед, макар и трупащи опит през поколенията, все пак често са битийно замъглени, налучкани, догматизирани и превърнати в приказка. Понеже липсва пълният аналитичен набор (като при мехнистично-изследователската концепция), понякога следването до запетая на определени "гурута" и оставените от тях ритуали и религии е единствена възможност за навигация в живота.

На следващо място, светът като машина е концепция, която води до забележително подробно вникване в механизмите на обективната реалност: откриване на физични закони, проблематизации върху конкретното устройство на света и включително развиване на софистицирани етически системи. Последното е следствие от систематичното (и материално претеглено) открояване на ефектите на действията ни, което води до разбиране на това какво е добро и зло в реален, а не в чисто концептуален план. Проблемът на този светоглед е отчуждението на съзнанието от себе си, от свойствения му битиен план на обитание (то се намира в състояние на характеризации и анализи, а по-малко на изживяване).

Що се отнася до организмичния възглед за света, то неговото предимство е, че държи на преден план самата връзка между съзнание и машинност (имаме организъм помежду им), което значи, че ако вземем същото за основа, то ще открием плавен преход както към физическите дейности (машина), така и към умствените такива (драма). Освен това организмът има собствени особености, в които не може да се вникне пълноценно от позицията на другите две гледни точки (живеенето в тяло, а не просто характеризацията му или отказа от него). Също така организмичният подход е този, който ни е най-малко известен и може би трябва да вземем именно неговата позиция, за да възстановим баланса между протичане на дейностите едновременно във физическия и съзнателния план, тоест тяхното концентриране в едно пълноценно (органично), а не съчленено, принудително или по нежелание цяло. Освен това подходът избягва доминирането или игнорирането на едната страна за сметка на другата.

2.

Потенциалната увереност на западния светоглед, че чрез механистичния подход може да обясни както организма, така и съзнанието (битието) следва да се приема с критика. На първо място, макар да могат да се характеризират отделни системи на организма, то пълната им интеграция изисква определена висока ефективност и компресия на нужните описания и функционалности. Не винаги чрез машинна емулация или апроксимация можем да постигнем онова съвършенство, което организмът демонстрира сега и в момента. Още повече, че въпросът засяга собствения ни живот и ние живеем именно в този организъм. В частност, освен да го развиваме по някакви (аналитични, дескриптивни) програми, то трябва и да го усещаме естествено (от самото ни тяло/организъм).

Когато разглеждаме описанието на съзнанието, то дори да оставим квантовите или други непознати явления, то машинният подход най-малкото се оказва недостатъчен за характеризиране на химията. Химическите процеси са особено плавни, имат собствена онтология, която не е сходна с тази на машините. При самото функциониране на съзнанието виждаме, че от значение са химическите молекули на хормоните и невротрансмитерите. Но също така, освобождаването на тези вещества не е в някакъв механистичен процес, оприличен на поредица от "инджекции", а е свързано с градуалност на взаимоотношенията с други хора или със събитията в света. Смисълът или тайната на живота се изживява заедно с разтворената/еклектична събирателност (но и способност за концентрация) на въпросните взаимоотношения и проявления, а не като някаква поредица от факти или списък: от тук до тук имам 3 любови, правя това, случва се онова и т.н. Това би било съвсем банално и далеч от по-дълбокото очарование и тайна на живота, или от уникалността и смисъла, които усещаме в определени моменти, за развития или връзки. Типични примери тук са личните взаимоотношения, връзката с природата, естетическият отклик към явленията от света и накрая това да усещаме собственото си участие в подобно случване, изцяло или в определен "поток" от него. (Така погледнато "изкъпването в реката" освен всичко друго е указвало наличието на определени "немеханистични" включения в живота ни).

Продължаваме с това, че няма машина, която да извършва целия комплекс от дейности на съзнанието. Освен това, ако съзнанието е машина, то е машина, потопена в света в някакъв първичен смисъл (това е не само защото съзнанието възприема света, а и защото например е проводник на цялото бъдеще в онтологичен план и други уникални особености). При съзнанието също имаме синтез от ефективности, които могат да се достигнат едва в далечна перспектива от екстензивните описания на машинния подход. Накрая дори това да се осъществи, остава въпросът за собственото ни изживяване.

В своя защита западната гледна точка може да попита каква е алтернативата. Най-малкото чрез това добре дефинирано, предвидимо и отдаващо се на систематизация направление се постига прогрес и развитие в хода на изследванията. Солидността на метода следва от описанията и експерименталната проверка на функционалността на конкретни механизми и тяхната реализация в машини (също системи и пр.). Този подход борави ясно с каузалностите, а не ги оставя на обща или неопределена "карма". Също се избягва извличането на знание основано предимно на аналогичния подход от организмовия или природен свят. При оставащите две концептуални нива не се отбелязва съпоставим "пробив", макар същите да имат неизменни достойнства в организирането и изживяването на личния (организмов и битиен) свят на човека: предимно такъв какъвто е (а той е достатъчно задълбочен сам по себе си), а не толкова заради това, което той прави за развитието в света. От друга страна развитието е концепция и естетическа категория, която явно изначално е свързана и със споменатите две по-високи нива, макар към момента да получава най-конкретна реализация чрез апарата на машинния подход.