|
В отговор на:
Korzybski's 3 types of life: Chemical-binder (i.e. plants). Space-binder (i.e. mammals). Time-binder (i.e. humans). Each one up the scale requires the previous one.
Alan Watts's 3 world views: Life as machine (Western). Life as organism (Chinese). Life as drama (Indian).
Последната категория и в двата случая може да се оприличи на това, което в последните разсъждения определихме като битие (което беше богатата, естествена и жива форма от пресичането на пространство, време и съзнателност на човека, в опозиция на механистичното "машина" или на подстепенното "организъм"). Ерго, обществото трябва да бъде битие, а нито машина, нито организъм и по същия начин с преживяванията и структурирането на живота на човека. За разлика от по-старите схващания обаче, това не значи, че не са възможни технологични интеграции в това битие (които обаче трябва да са хармонизирани или да следват път към хармонизация с допустима амплитуда на дисторцията).
Обратно, развиването на света и на обществото като машинен или като "организмов" проект може да е вид "протест" срещу битието, защото самото битие не следва да се налага в тоталност (като една унифицирана философска пелена или религия), а всеки разсъдъчен субект или подобщност трябва да имат свободата да го възприемат и направляват по свой начин. Налагането на тотална доктрина на битието означава неговото разбиване, пък било то заради скука, заради завист, гнет, недоволство или нещо друго, като процесът може да премине през трансформации през машинното или "организмичното" ниво. По подобен начин тоталност или изнурителност откъм ресурсни изисквания и на другите нива би довело до обратна реакция. Да кажем капиталистическата система, която е сходна на машина може да се превръща в прекалено тотална, изчерпваща естествените богатства, а също така и времето и поведенческите ресурси на хората и това да доведе до възвръщане на интереса към другите нива (едно от които, битието, по-принцип е най-високо, но видяхме, че тоталният подход към него е бил проблематичен, забележимо в ретроградността на старите религии и обществени устройства).
"Регресивното" връщане от битие към фазата на машината или към фазата на организма може да облекчи някои фрустрации на индивида или на групите, с оглед на това, че в битието се акцентира на висши форми на човешка естетика (напр. любов, красота) и концепции (победа, добро, справедливост и др.), чието развитие може да не е осъществено по най-успешен начин, било заради особености на индивида, заради несъвършенства на обществената организация или заради стечение на обстоятелствата, а при групите, заради хода на историята. От друга страна, независимо каква е причината, връщането над тези предходни форми дава допълнителни възможности за засилване на фундаменталните конструкции, които в крайна сметка поддържат и самото битие. Вижда се, че са били нужни немалко усилия за да се постигне по-дълбоко вникване в законите на физиката, да се изведат и развият възможностите на света на машините и едва се приближаваме до тези на организмите. Макар да имаме възможности за активност и в битийния план, то при него сякаш следваме по-скоро предварително заложени схеми, над които нямаме особено голям конструктивен контрол. Това е не на последно място поради краткостта на човешкия живот и поради еднократността на опита, на човешките отношения и т.н. Макар вероятно след време да очакваме конструктивен контрол и на нивото на битието, то засега такъв ни се удава преди всичко в света на машините.
Някой може да каже, нали имаме бизнес-мотивиращи програми, имаме етически системи, не са ли това конструктивни упражнения в сферата на битийните възможности. Тука нашата намеса е всъщност доста схематична, а човешката психика върши повечето работа. Тоест това не е пълноценна конструкция в битиен смисъл, а е като слагането на юзда на едно животно. Има разлика между това да направляваш един организъм в определени посоки и това да конструираш нови организми. Така и ние сме далече от пълноценните конструкции в битиен смисъл, а само донякъде ги направляваме.
|
Re: За една триада [re: dnaunseq]
