1.

Възможни са и други грандиозни естетики. Все пак немската философска школа има по-преки връзки с католицизма и с протестантството. В творчеството на Хайдегер даже откриваме елементи на синтез между двете. Той също е повлиян от юдаизма, но не мога да определя дали в опозиция. Например при него имаме опозиция на технологията в смисъла на автоматон (Голем при юдеите), а той търси технологията като свързана с бита, перцепциите и естетиката на човека (човек винаги да открива себе си в технологичното, като неговото собствено изживяване бъде пълноценно*). Американците и англичаните (може би в по-пряко повлияване от идеи от юдаизма) не се притесняват да изведат в пълна обособеност технологията, било то в емпирицизма, редукционизма, прагматизма, инженерно-философското направление на Чарлс Пърс и др. От друга страна пък обратно, американците могат да кажат, че такова заиграване с пътя към смъртта (като при Хайдегер) е твърде проблематично и тотално, за да бъде прието. Като цяло всичко си има своите слаби страни, които в някои случаи са силни страни. (Една култура се утвърждава и с мощ, прецизност на контрола или нещо друго, а не само с праведни думи.) Ако погледнем ситуацията в съвремието, то концепции като "обратна връзка" (feedback loop) са повлияни от идеята на автоматона (концентриран технологичен поглед), докато кибернетиката като цяло, а и широка гама от нови продукти интегрират и доста социални и човешки аспекти (човек продължава да преоткрива себе си в технологичното и не е така отчужден от него). Така съвременната култура изглежда все пак се развива пълноценно, взаимствайки плодовете на различни интелектуално-обществени традиции едновременно.

Някой може да каже, че евреите все така се занимават с множество социални дейности и това е напълно вярно. Но пък подходът към аналитичност и прецизиране при тях съществува, докато типично за други народи е по-дълбокото (от друга гледна точка не толкова ясно и не толкова артикулирано) изживяване сякаш от някаква есенция. Като заключение, в някои случаи може да става въпрос за идеи, първоначално възникнали, но отделени от юдаизма, които впоследствие се засилват в отделни културно-философски направления и придобиват свой собствен свят или живот, който обаче може да е по-стеснен от първоначалния източник. А причината за цялото това развитие може да е един експеримент, естествено развитие и даже човешката ограниченост, изразяваща се в невъзможност да се възприемат пълноценно концепциите в тяхното многообразие, но при все комбинирано със стремеж към знание и инстинктивния подтик към проява - кой може да определи точно.

Същото е валидно и за други култури (примерно от Далечния изток) и техните влияния, които също може да се окажат видоизменени или да представляват определена филтрация на оригиналната им форма. Отчитаме като причина за това и факта, че опростени и концентрирани формулировки на идеи са по-лесни за начално разпространение по чужди земи. От друга страна сякаш културата винаги желае своята пълноценност и в този смисъл няма правилни култури от гледна точка на една идея, а такива, които имат богатство и това обикновено става с интеграцията на местните традиции (които винаги са имали "живия живот" по местата, които обитават, за разлика от по-стеснения спектър на една идея или философия, която идва отвънка). Малко по-различен е случаят, когато не се пренасят само философии, а и живи народи, които имат собствена пълноценна култура и тук се получава по-богато преливане, ако се даде възможност за такова.

2.

* Но технологичният подход има своята ефективност, дори да не е нужно да му отдаваме целия си живот. Един пример е инструменталният и методологичен апарат при изследванията на науката, още организацията на индустриалното производство и съвременните бизнес дейности, а в чисто практичен план помощта при разрешаването на различни проблеми от ежедневието, свързани с ефективности или изискващи анализ. Въпросът обаче е как и дали можем да спазваме този баланс, за да попречим на това технологията да завземе целия ни свят, като един нагледен пример за това е да мислим предимно в технологично-планови или аналитични рамки като някакво професионално изкривяване. В същото време друг вид по-радикална опасност е когато технологията е свързана с модулирането на нашето внимание, желания, контрола над времето ни, езика, образите, мислите и подсъзнателните елементи. Някой може да запита дали всяка култура не е вид технология от тази гледна точка. Това може и да е така, но въпросът е, че всяка култура е оживяла за свой живот, докато изначалната критика към автоматона и Голем е че те не са достатъчно живи или не са правилно живи (далече са от онова съвършенство на естествения образ) и значи ние трябва да съхраним и продължим натуралните образци (външни и вътрешни на себеизживяването), докато нямаме нещо, което е съпоставимо с тях. От друга страна някой може да каже, че съвършенството е едно и то е естеството заедно с неговото многообразие и тогава технологията като нещо външно, непохватно и отчуждено трябва постепенно да изчезне и да се интегрира в по-задоволителни форми като проявление на това естество.

Примерно технологията е на грубото ниво да изземва време, пространство и отрязъци на реакции на човека, съвсем без оглед на това, че времето, пространството и човешкото осъзнаване далеч по-отдавна са били интегрирани в много по-съвършена цялост, която можем да се опитаме да характеризираме с думата битие. Така въпросът технологията да реже от това битие за някакви нейни сравнително плоски оптимизационни цели може да бъде толериран единствено като временно явление (в някакъв процес на научаване или в работилницата на битието), но далеч не и като тотална визия за това как трябва да бъдат нещата.