|
1.
Триединството на човешкото същество е воля, съдържание и (допълваме Шопенхауер) естетика. Волята се състои от ритмичното провеждане на усещането, неговото "отпускане" в света. Порциите на това, което се отпуска се състоят в съдържанието. А какво е тогава естетиката, това е самият ритъм на това освобождаване или развитие.
Взимайки ги по двойки можем да получим третото допълващо (което сякаш бива извиквано от липсата си) - воля и съдържание ни дават естетиката, естетика и воля ни дават съдържанието, съдържание и естетика ни дават волята. Но като цяло трите са взаимосвързани.
Какво тогава представлява вярата - това е компактна и стабилна комбинация от трите, която ни служи за ключ към нещо следващо. Също можем да я оприличим на една подготвена за нас спалня, със всичките нейни атрибути, асоциации и предназначения.
Подобна е и ситуацията и с произведенията на изкуството. Също така всеки човек може да се възприема като комбинация от тези три аспекта.
Значи ако вземем съдържание и естетика, то волята ще се появи, ако вземем съдържание и воля, естетиката ще се появи и ако вземем воля и естетика, то съдържанието ще се появи. Човек може да си мисли, че има "силна страна" и този му аспект се проявява най-лесно. Примерно съдържанието се появява само или естетиката се появява сама (на човек му е най-удобно да върши това). Всъщност в тези случаи поддържащата двойка от триадата е била интернализирана и донякъде автоматизирана. Тоест ако се създава определено съдържание, то има аспекти на волята и аспекти на естетиката, които вече са били интернализирани и поддържат това създаване. Обратно, ако не се появява определена естетика, то може да е поради липсата на определено съдържание, което е имало нужда да бъде интернализирано (причина за това може да бъде нежеланието да се интернализират конвенционалните чужди творения - примерно не всеки иска да чете предходни романи или поезия, а в някои случаи хората не се занимават да препрочитат собствените си творения, за да могат интернализират съдържанието им). Въпросът може да стои по сходен начин и с волята (примерно не искаме да възприемаме начина, по който чужди хора подхождат към волята, а относно собствените си епизоди на воля може да сме в предпочитание на импровизацията, което да не ни дава достатъчна интернализация). Явно цялостният процес може да се отпочне и със собствени стъпки в посока било на съдържанието, било на волята и на естетиката, като ще е нужно определено време и повторение за интернализирането им.
Но по какъв начин може да се развива волята сама по себе си. Това е като да вземеш есенцията на дадена мелодия, без да я изживяваш в цялото й развитие, но все пак да имаш осезанието какво значи тя и как се усеща. Волята е като намерението за правене на любов - да знаеш какво съдържа това и по какъв начин се усеща. По подобен начин може да има воля за много други неща. Какво значи естетиката сама по себе си - това е като намиране на различни ритми, на различни красиви аспекти. Вид пречка за по-трайния и продължителен контакт с нея може да бъде това, че ни изглежда прекалено повърхностна, но ако се знае значението й за цялостния процес на триадата, вече нещата стават по-сериозни. Съдържанието пък е резултат от активирането на разума. Всъщност по подобен начин можем да потърсим и естетически разум и волеви разум, които да "медитират" над собствения характер от въпроси.
Виж също:
- Johannes Nikolaus Tetens: "Трите сили на разума: Чувственост. Разбиране. Воля. (Feeling. Understanding. Will.)" (линк: , , )
- Immanuel Kant: 3 faculties of soul: Faculties of knowledge. Feeling of pleasure or displeasure. Faculty of desire (which Kant regarded also as the will). ()
- Trichotomy ()
- Johann Georg Sulzer: "В 1751 и 1752 Зульцер в статьях, перепечатанных в его Vermischte Schriften (Лпц., 1773—1785) развивал мысль, что тёмные представления души сводятся, главным образом, к ощущениям её собственного состояния, и видел в этих ощущениях нечто среднее между ясными представлениями и желаниями. Этим было положено начало учению о тройственности способностей человеческой души, более подробно развитому Мендельсоном." ()
- Johann Georg Sulzer: "Чувствительность же обретает при этом статус самостоятельной способности души, не только равнозначной способности мышления и желания, но и объединяющей их деятельность." ()
2.
Като цяло виждаме, че при немските философи има постепенно задълбочаване на разбирането в тази материя (психологическа философия). Имайки предвид това, Хайдегер също вече не ни е толкова странен. Той просто извежда грандиозната естетика във въпросния мотивиращ цикъл и това е сметката на човека със съществуването, неговият път към смъртта и изобщо стремежите му в тази по-висока наличност на осъзнаване. Тука човек е над калфенския или инфантилния период и над обвързването му с въвеждането от някой друг. Един отговор е да кажем, че човекът е сам с културата, която идва във вечен отглас. Но това не е достатъчно задълбочено, тук целта е зададена и не всеки би я приел. Още по-радикално е да вземем човека, който още не знае какво търси, оставен само на вътрешната енергия на тази току-осъзната форма на протичане. В смисъл, без повече да говорим за класификациите на свойствата на човешкото същество, тук все едно сме открили някакъв подлежащ локомотив от енергия, който помита всичко останало като вторично. Някакъв непрестанен хъс към създаване и проявление. Ерго, е ли това инстинкт на живота, който е по-мощен от всички останали инстинкти (малко по Шопенхауер). Тука ритъмът и естетиката, за които говорехме се свеждат просто до стрела и тетива. При наличието на голяма енергия и зареденост, триадата, която класифицирахме в началото се слива в едно. Като определение същото пак е най-близо до волята, но е по-цялостна нейна версия - тук самото същество се превръща във воля.
Шопенхауер е трябвало да въведе поне репрезентациите, за да има с какво да работи този "влак", с какво да се захване към света. Но по принцип волята именно от активността си създава най-нужните й концепции. В зависимост от енергията това начално три може да ни изглежда като две или като единственост. Обратно, някой може да отбележи, първоначално имайки едно, едва впоследствие разделянето му се осъществява заради "по-охладените" енергии.
Поради обединяването на всичко в едно можем да направим връзка с "иманентния свят" на Спиноза, допълвайки, че при по-голяма вътрешна енергия, същият би могъл да развие едновременно иманентни и платонични аспекти. Наличието на платоничен образ не значи само недостатъчност на енергията (което може да е вариант, когато платоничният план поддържа недостатъчно осъществения реален такъв), а обратно, в определени случаи платоничният образ се появява именно от предостатъчност на енергията, която създава отвъд моментните възможности за съдържане от материята (друг е въпросът дали това кристализира в разкритие на абсолюта, в концепция на бъдещето, в естетически импас пресичащ материалния свят и др.).
3.
Но къде останаха чувствата, които изпитваме към другите същества. Защо те не присъстват в триадата. Чувствата не изграждат нашето същество, а те са отношение на асоциация към другите същества. Чувството може да вземе (и заеме) цялото ни същество, заедно със съдържанието, естетиката и волята му и да го асоциира с друго същество. Когато говорим за особености на характера като доброта, решителност и други, те са резултат от вътрешната естетика, която притежаваме. Когато говорим за моментен афект или жест към другия човек, това е резултат от пречупването и синтеза на 3-те ни характеристики с цел създаването на последващото "поле на асоциацията" (в общо чувство).
Чувствата или усещането за разделеност от такива играят значима роля в темпото, спешността и характера на развитието на съществото на човека, заедно с 3-те му аспекта. Когато човек иска да се разглежда в (пълноценна) динамика, той може да се концентрира в голяма степен над това взаимодействие с трайни и нетрайни чувства (също асоцииации с хора и спомени на асоциации), а не само над постепенния градеж на 3-те твърди основи на съществото му (воля, съдържание, естетика).
Така между другото стигнахме и до качествено-различна факултативност на човека - неговото внимание. Но вниманието само по себе си няма свойството да създава нищо. То няма и логиката на създаването. Вместо това нещо друго го е предопредило, когато следва създаването. В същото време вниманието е забележително с това, че то има възможност за независимост, произволност и многовариантност. Макар да няма абсолютно никаква материална плътност и също така не представлява нито мисъл, нито естетическа особеност, то всичко друго може да бъде спряно и е принудено да преминава през игленото му ухо. Всъщност обикновено това се случва плавно и незабелязано, но може да се превърне и в изключително дискриминиращ или волатилен процес. Макар човек да "живее" във вниманието, самото то не е "материалът" за изграждане на човека, затова не го включваме в 3-те съставни части на човешкото същество. Вниманието е част от призмата на проявление или на предаване на това, което човекът е (включително пред него самия).
|
За една триада
