Аморните чувства между подрастващи в пубертета и възрастни не са противоестествени, но има някои особености, засягащи конкретните решения за уредба на обществото към днешен ден, което натоварва материята с табута и също с правни ограничения. Поради възможността за импринтинг, обществото не допуска лесен достъп до децата, освен за онези, които дават положителен пример (знаем за Сократ и преценката, че дава погрешен пример на младежта). От друга страна, в уредбата на традиционната религия е залегнало семейството, с по-малко място за форми като наложници, така че малко трудно ще се съвмести взаимодействието с подрастващите с житейската ситуация на повечето хора. От трета страна, поради изолирането на жената, не е било възможно жени да участват пълноценно в тази педагогическа роля и се е стигнало до неблагоприятни форми като хомосексуализма. Достатъчно важен е и друг аспект - създаването на семейство е прекалено значим акт за социалната йерархия, така че учители и ученици са бивали изолирани в собствено-полови групи, или взаимодействието е било оставяно на определена група педагози (примерно духовници), за която се знае, че няма да търси бракове (евентуално не сексуалният контакт е в основата на притеснението, а това, че някой, който само трябва да учи децата, изведнъж ще има претенции към наследството или към лоялностите в даденото семейство).

Редактирано от dnaunseq на 12.08.14 17:05.