Ако сме подчинени само на нуждите и на факторите, които ни дърпат, тогава какво?

Мисленето е обръщане към себе си. Следващата стъпка може да бъде производството на поведение от тази вътрешна концентрация (вътрешен ритъм). В "Светът като воля и репрезентация"* от Шопенхауер откриваме двата аспекта. Мисленето може да породи или воля (такава структура, която да е мотивираща и задвижваща) или обяснение (репрезентация). Философията често поражда репрезентации, а волята може да се усети косвено (примерно като заряда на творбата или на пасаж от нея). Също ние мислим за волята като нещо вложено в човека, а по-рядко се досещаме, че то може да бъде такова формиране на вътрешните мисли, което да наподобява хубава песен, така че всъщност да се явява мотивиращо и вдъхновяващо (разбира се в контакт с определена подлежаща естетика на човешката душа и характер)**.

Също понеже философията се стреми да следва научно-логична форма на своя дискурс, емоциите остават на заден план, макар все пак и в рамките на този дискурс да е възможно да се разработят по-висшите форми на емоция или естетика. Като едно допълнение, моралните текстове все пак могат да говорят в близост до най-разнообразни степени на емоциите (и по-този начин да се явяват по-ежедневни и разбираеми относно задвижващия си заряд).

___________
*"Светът като воля и представа"

**Пример:

Then God said (1), "Let there be light" (2); and there was light (3). God saw that the light was good (4); and God separated the light from the darkness (5).

И Бог каза (1): Да бъде светлина (2). И стана светлина (3). И Бог видя, че светлината беше добро (4); и Бог раздели светлината от тъмнината (5).

(1) Казва (на себе си), т.е. абстрактно мислене.
(2) Произнася (на вътрешен глас или не) фразата.
(3) Възприема смисъла на фразата, а ако се изисква конструкция на материален обект го реализира частично или напълно.
(4) Oценява ефекта на фразата или на създаденото по донякъде експериментален начин. Изпитва емоция.
(5) Фиксира създаденото като постоянно, и то по такъв начин, че да имаме връзка към следващи създавания и вдъхновения. По-точно думата "separated/раздели" е емоционално заредена и предвещава бъдещи действия. Освен това индикира за някакъв характер на Бога, който е отчетлив, децисивен, насочен към създаване и взимане на решения. Също се свързва с висшата мотивираща естетика - създаване в полза на доброто пред злото.