/Проективно задвижване или аморфна популационна реализация/

Технически погледнато нашето "усложнено действие, мислене и лутане" е част от "минималното действие" на природата. Вторичен въпрос е дали, кога, защо и по какъв начин ще решим да търсим и дали ще успеем да постигнем "богатство от минимализма", подобно на природата. Но целта ми не е някакво математическо оборване, а повлияване от идеите и развиване на темата.

Според мен има две групи хора. Едните доста поколения наред се занимават с икономическото си възпроизводство по сравнително рутинен начин. При тях жизнена дейност се е превърнала в нещо по-незначително относно изискванията за постижения и на преден план е дошло забавлението, красотата, здравето и успехът: като цяло всичко онова, което отговаря на чисто биологическите механизми за гарантиране на благоденствие на популацията - но тук целта и резултатът биха били да се поддържа нещо като ято красиви папагали.

При другата група хора също имаме биологически закони, но на преден план излизат конкретните реализации, конкретното създаване. Това са хора, които се заемат непрекъснато с нови дейности без аналог, еднократни в човешката история и подлежащи на повторение и имитация - в миналото това са били презокеанските пътувания, търговията с далечни земи, грандиозните походи, основаването и политическото устройване на градове и държави, управлението на все по-сложни социални или икономически структури, конструкцията на иновативни апарати чрез новооткрити физични явления или пък имащи висока степен на интеграция и автоматизация и не на последно място извършване на фундаментални изследвания във физиката, природата и математиката. Разбира се, с времето тези дейности също могат да се превърнат в нещо рутинно - да кажем когато се вършат в продължение на хилядолетие. Но до момента, докато се достигне тази повторяемост (която ще открием по степента на естетизация) имаме много по-голямо напрежение, концентрация и вършенето на нещо уникално. Имаме постоянно сражение с "Демоклиевия меч", значимост на всяка стъпка, в отлика от аморфната "биологическа" реализация, която се осъществява чрез естетиката и чрез здравето на щъкащите в популацията индивиди при традиционните популации. При едните важно е действието, а при другите важно е просто биологическото присъствие в определена форма.

Да се върнем на това как се прокарва неизбежната рутина след първопроходците - примерно за дизайна и архитектурата започва да се говори като нещо познато, изследванията и научната дейност вече са организирани, възникват училищата по политика, корабоплаването не е нещо неизвестно, работната етика се учи и вече не е тайна, синтезирана за целите на "голямото начинание", управлението на един полис, държава или демокрация върви само след 500-600 години опит (даже има място за артистичност и лекота) и т.н.

Но винаги има една зона, която остава на границата на непостигнатото и понякога получаваме досег с нея: било като конспирация, било като религия, било от самия физически свят, космоса и вселената или пък от повлияването ни от нещо неподозирано (свързано с неизследваните области и явления в психологията, функционирането на тялото или от нашата видова предистория).

За ежедневния живот изглежда информационното ни насищане ще е свързано с естетизирането на рутината на битието, но пък за неизследваната отвъдна зона информацията ще е от по-критично значение. Всеки човек носи някаква част и от двете същности, затова не можем да кажем същият да се занимава само с биричката и с жена си, с работата и с телевизията, нито да кажем да си блъска главата с неизвестни въпроси и особено да участва в решаването им (като да деконструира ежедневието, да предприема научна, икономическа или социално-политическа развойна дейност, или да е от създателите на уникални естетически, сенсуални или обществени преживявания и явления). Всеки може да пробва и двете си страни, в степента, в която е подходящо за него самия. Объркването и неразбирането на смисъла на информацията може да се засили и от объркването ни относно типовете хора, които изяснихме тука.
Изглежда земното кълбо става все по-малко за нови открития и намаляват изискванията да се проектира по "онзи отвъден начин" (като древните мореплаватели, като първите създатели на театъра и др.), но едновременно с това се появяват нови неизвестни зони заради откритията в науката и възможностите за нови социални групирания и процеси (по интереси, в нови урбанистични условия).

Все пак забелязваме, че когато някакво ново уникално явление се утвърди, това има значителен ефект над чисто биологическите възпроизводствени параметри (напр. музикална култура, футболна култура, в началото на 20-ти век - масова политическа култура, а в по-далечно минало - религиозната култура и благородната/на благородниците култура и пр.). Тогава иновацията в сферата на неизвестното сякаш има връзка с нашето биологическо устройство. В човека сякаш е вродена възможността да преодолява старите естетически форми на красота и да възприема или създава нови естетики и преживявания, като всичко това едновременно е в полза на осъществяването на благоприятните биологически решения. В този смисъл можем да кажем, че новата информация все пак се фаворизира, макар и типично да мислим, че повечето са заинтерeсовани (от затъпяване) от все същите стари и прости неща (добър секс и т.н.). Днес футболната култура е много по-семпла от някои от споменатите по-стари културни течения, но въпросът всъщност е, че точно тя се явява по-иновативната в момента (защото се създава сега; сходно е положението и с фасцинацията по мафията в холивудските филми от 30-те или съвременните заигравания с гангстерската или гето-подобната култура). Това показва, че може би не вървим към пълно изпростяване, а просто съществува това желание за нови форми, което силно ни увлича, без да подозираме. Това се отнася и за изборите в живота, начина на прекарване на свободното време и т.н. Все пак създаването на иновативни социални явления не е същото по степен на радикалност като управлението на чисто нови начинания от неподозиран мащаб. Обаче пък тези начинания често бързо се сдобиват със съответната социална фабула (в миналото - на мореплавателите, на пътешествениците, също на пълководците, на някои религиозни лидери, а в по-близката история - на пилотите, на лекарите, днес на банкерите, на илюминатите и т.н.).

Стремежът към власт и в по-общ случай волята, това няма да е някаква човешка изопаченост, а просто начин да се реализират крупните и мащабни структури и начинания на онази група, която от древността се е заела с подобни проекти. Но това пък бива невъзможно за разбиране от популациите, които по другия начин аморфно/биологически се самоподдържат.

Трябва да имаме предвид, че информацията сама по себе си не е достатъчна, важни са и конкретните методи, навици и традиции за боравене с нея, както и спешността на действията ни относно нейната коректност и актуализация (като имаме драстично различие - за едните проекти и хора това е критично, а за другите хора това няма никакво значение, защото те си живеят в една "екология" от друг натуралистичен тип). Поради смесването на школите, традициите и популациите идва и объркването ни.

Да, всички имат представа от информацията, но да кажем едните са боравили 2000 години по точно определен начин с нея, а другите сега я подхващат както им дойде, а и от любопитство. Но пък всеки може да носи неподозирани способности от много страни и евентуално само да е въпрос на изясняване на тази основна логика. Да си изясни, неговият начин на действие ще е подобен на кой от двата прототипа, които разгледахме и да въведе допълнителните стъпки, които са нужни за постигане на работещ вариант (вероятно да засили волята, разбирайки сега нейната критичност, а пък ако ще се върви по другия вариант - да се засили красотата и биологическата атрактивност и ефект), вместо да се стои с частичната версия по средата (средностатистическото философстване е по-близо до заседналост по средата, но пък важните философи разбират какво правят).

Вероятно някои ще искат да вървят и по двата пътя едновременно, но въпрос на друга тема е да се разгледа какво представлява това и на първо място дали няма някакво противоречие. Защото едното изисква "отдаване" на екологията на популацията и очакване на резултата като природен дар за следващите поколения - примерно красота и здраве, а другото изисква дирижиране и направляване на действията, а за "даровете", често тяхното предварително планиране и залагане (възможно пак с интеграцията на екологични закони, които обаче сега са структурирани все пак от една воля, желание или самосъзнание). Но може би пак не може да се определи кое ще доминира и кое е желателно да доминира (дали това, което човек ще заложи или това, което ще остави природата да реши, украси и прецизира и по какъв начин; също е важна възможността за непредвидими повлиявания и ефекти).