|
Въпросът е зададен от Симеон Станчев, Враца, при чат с него в скайпа.
Здрасти Цецо. Наложи ми се да прочета в Уикипедията точното значение на термина ПАРАДИГМА. И понеже "точно" значение няма, защото с развитието на познанието смисъла на термина се променя, то формулирам към теб следния въпрос: Коя е парадигмата на промяната на съвкупността от парадигми в хода на развитие на познанието? Не бързай с отговора, защото ми се струва, че отговора на този въпрос би обяснил и смисъла на съществуването ни, а смятам, че това също е променлива категория.
В добре формулираните въпроси се съдържа половината от отговора, а въпросът на Симеон Станчев съдържа повече от половината на отговора: „Коя е парадигмата на промяната на съвкупността от парадигми в хода на развитие на познанието“?
Съвременното значение на„парадигма“ е определено и използвано от Т. Кун.
Всяко закономерно познание съществува като парадигма, получено чрез мисленето и развито от мисленето. Познанието е относително, с възможност за натрупване, и променливо, с възможност за развитие и стигане до ново познание. Натрупването, определя съществуването на старите парадигми като основа за развитие и поява на нови парадигми.
Следователно старите парадигми определят съществуването, а новитe развитието, или промяна.
Първобитният човек е формирал своите парадигми от ежедневните практики и нужди в заобикалящи я го свят, за да оцелее и се развива. На по късен етап започнал да си задава въпроси и да обобщава натрупаните практически познания, което ражда философията.
Философията започва обобщаващо търсене на отговорите за съществуването, развитието, управлението и разбирането на света, но в този начален етап, без научно познание, тя ражда изобилие от съзерцателни и натурфилософски парадигми, предпоставка за зараждане на частните науки. С раждане на частните науки (естествознанието) и отделянето им от философията, тя стеснява своя кръгозор и изпада в криза, а частните науки отнели и почти всички въпроси изучават света на материята във всичките и измерения и форми, без да постигнат отговора на въпроса – Защо?, или да отговорят на въпросите поставени от философията.
Закономерните постижения в естествознанието довежда до бурно технологично развитие, и света на научното познание е залят от информационен потоп, от който само философията може да го спаси като направи своя синтез върху основата на постиженията от частните науки и така отново да заеме мястото в царствения трон на познанието.
Следователно от многобройните частни парадигми (частни закони на материята) философията трябва да разкрие оная обобщаваща парадигма като Всеобщ закон на съществуването, развитието, управлението и разбирането на света, която започва да дава отговор на въпроса защо и да обясни съществуването, развитието и управлението на света. В това обяснение се намира смисъла на съществуването ни, което ще се разкрие чрез Всеобщия закон на съществуването, развитието, управлението и разбирането на света.
Така че чрез промяната, развитието на парадигмите на познанието ще се постигне оная синтетична съвкупност като Всеобщ закон, който са търсили всички философи и всички учени на всички времена. Всеобщият закон трябва да има най-проста систематизация и формулировка и да определя промяната без неговите системи да се променят, или едновременно да бъде непроменлив и променлив, което е отражение при елементарните частици да съществуват едновременно като вълна и частици.
Такъв е Всеобщият тетрасиметричен (тетралектичен) закон на съществуването, развитието, управлението и разбирането на света. Въпреки тази възможнос на Всеобщия закон, той не е абсолютен, а относителен, с непроменливи системи да се постигат променливи структури и форми на материята като нови качествени парадигми. Ако е абсолютен, законът ще има една замръзнала парадигма с невъзможност света да съществува, а ако неговите системи са променливи ще има абсолютен хаос и съществуването на света също е невъзможен.
В това е величието на неразумната Природата с този единствено възможен метод света да съществува, да се развива, да бъде управляем и разбираем без богове и демони, а при определено развитие разума може да прави корекции, защото той е най-съвършената част на еволюционното развитие на неразумната Природа, която го е родила.
Всичко това води до смисъла на нашето съществуване да се развиваме като овладяваме все повече закони на Природата, за да оцеляваме, а най-сигурния метод за оцеляваме е коригиране на заобикалящата ни закономерна материална действителност, което зависи от нивото на нашето развитие. Тези корекции сме започнали да правим още след раждането на разума, с което се отличаваме от животните, защото те се приспособяват към средата, а ние приспособяваме средата към себе си. Например запалили сме собствен огън и сме стигнали до днешното НТР и атомния огън, което ни изправя пред въпроса да бъдем или да не бъдем. Защото невежото променяне на средата, която правим и което може да стане много бързо при една световна война ще бъде гибелно за нашата цивилизация.
Това го предполага тетралектичността на света: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят.
Затова не са виновни откритията, защото те съдържат спасението и унищожението, а са виновни хората, които ги използват за унищожение, защото всяко нещо или всяка противоположност има и обратната страна на медала. От нас зависи, от коя страна ще се възползваме.
Изводът, е че от всичко това може да ни спаси пак само развитието, но към научното и технологично развитие да помислим и за развитието на човека. Защото след раждането на разума това развитие е замръзнало. Как да го размразим и в коя посока да го насочим, защото човекът си е останал с преобладаващо първично чувствено мислене и роб на половите и стомашни удоволствия, с което е по близо до животните и още далеч от истинското логично мислене, поради което постоянно се правят извращенията гибелни за него и за цивилизацията ни.
|
Тетралектика и парадигма
