|
Тука поднасям една нова идея за нацията и държавата, породена от икономическата логика на тяхното функциониране.
Нацията е като безплатна държава. Тоест нацията е една идея, около която могат да се създадат ефективни производствени форми. Каква е тази идея. Идеята за нацията е в съществото си идея за солидарност. И до какво води тази солидарност - до съгласие между класите. И какъв е продуктът на съгласието между класите - възникването на корпоративни структури и предприятия, които не изземват във феодален смисъл, а създават мощни продукти и блага в името на нацията.
Какво е държавата. Взимайки горната концепция на нацията, то държавата ще е структура, която да гради тези синхронизиращи национални идеи, без да позволява да се превърнат във феодализъм. Ще поставя правилата, ще коригира процесите и така нататък.
Концепцията за нацията е западна идея, но държави са съществували и преди това в различни части на света. Така че какви са недъзите на едно устройство, което само се уподобява на модерна нация, а всъщност не е. Недъзите се състоят в това, че това което се постига безплатно в модерната нация, тоест солидарността и кохерентността, водещи до мощно корпоративно производство, в една държава, която цели просто управление на определена география, вече се постига свръх-оскъпено. Или се плаща за огромен административен апарат, който трябва да се грижи за нещата, които сами се случват в национално-корпоративното производство - тоест плащаш на хората за солидарност, плащаш на хората за активност, вместо те сами да започнат мощни производства за национално въздигане, или създаваш феодални отношения на контрол, при които обаче се губи силната мотивация за корпоративното развитие. Остава само една наемническа база на труда, или база основаваща се на рекламата или на потребителските желания. Обаче това не е достатъчно за поддържане на корпоративната жизненост вътре в нацията, защото потреблението само по себе си няма мощта да създава нови жизнени структури.
Комунизмът това е така да се каже смесица между феодализъм, държавата като управител на територия, недонаучени национални уроци от запада и недъзите на свръх-окрупнената корпорация, където национално-корпоративният път е заменен с чисто корпоративен и оставащи вътрешни игрички на висшето мениджърско тяло или номенклатура при комунистите.
Накратко националните идеи, които могат да създадат мощни процеси на солидарно производство ще продължат да процъфтяват, но те могат да придобият и вариантност в зависимост от това как е разширено понятието на нацията. Примерно може да възникне регионална или клъстерна солидарност, солидарност по пътя на някакви общности и т.н. Въпросът е да се вземе участие в икономическото движение и най-вече в онези места, които създават желанието за движение.
Това не значи, че всеки регион може да стане генератор на такова развитие. Например как един регион, обременен от феодализъм или от комунизъм ще породи такива процеси. Доста трудно. Все пак това е възможно да стане като регион във региона, примерно като икономически клъстер там, стига феодалните или комунистическо-аминистративните пипала да не го задушат, а той да има собствена логика на развитие, собствена култура и собствена защита и пространство. Обаче са нужни и добри взаимоотношения с външната и по-архаичната среда, начин на мислене и импулси за проявление на останалите хора. Тоест да не се поражда завист. Просто да се разбере, че това е начинът за ефективност и ноу-хауто за ефективност.
Държавата има отговорност за цялостната територия, но най-добре това може да се прояви не чрез схващането за преразпределение, а чрез пренасяне на семената на успешните практики на работещи групички от бизнеси до всички краища на страната: без това да поражда феодално заробване по места, а просто да се засили националната енергичност. Формулата за постигане на това може да бъде разнообразна, примерно франчайзингът е една идея. Същото е с партньорството между фирмите. Но за целта законодателните основи на такова развитие трябва да бъдат стабилно гарантиране с безпрекусловността на национален интерес, избягвайки административно-кликовото затлачване. Отново подчертаваме, че не бива да се търси доминация на централната майка, което е вид феодализъм, а може да се цели тънко избран препоръчителен процент на разпределение на изгодата по места и с центъра, който е генератор на идеите и има примерно началните семена за успешните практики. Дадени форми на партньорство могат да се ползват от насърчения, като не знам дали преценката с оглед на буквата на закона ще е достатъчна или ще има нужда от по-широка преценка с оглед на естеството на протичащите процеси и резултати.
Етническото или кастово окупиране на определени висши постове в управлението, в собствеността или в духовенството, също може да доведе до демотивация и феодални структури. Вместо това трябва да има фактическо широко споделяне на ползите от нацията. Значи концепцията на нацията е точно онази, която е едновременно не-феодална и не-етническа. Нацията е изградена около широка солидарност. Нация ли е комунизмът, не, комунизмът издига кликовия интерес на определени фамилии. Колониализмът и империализмът също не са нации, освен в случаите на поделен интерес между центъра и периферията. Накратко нацията е идея на модерния просперитет, която още не сме разбрали напълно. Това при нас е нормално, с марксистко-ленинисткото и прочие изопачаване на знанието. Но и на запад, свръх-окрупнената финасова олигархия и структура на собствеността могат да доведат обратно до федоалното затлачване и издигането на една микро-клика от един етнос, каста или клика, което пък би довело до демотивиране на цялото човечество. Нации съществуват при държави като Франция, Германия, Англия, САЩ, Япония и т.н. Идеята на нациите изглежда е продължение на устройството на свободните полиси и търговски градове, обединителната идея, която имаме от Рим и също религиозни и правни натрупвания в исторически план. Обаче едва в комбинацията се избягват слабостите на всеки от тези източници поотделно. Примерно знаем за упадъка на Римската империя, изоставането и религиозните войни на религиите, маргиналността и неспособността на търговските градове да обхванат цялостно обществото. Като се търси коригиране на всички тези недъзи се стига до нацията, която има още една задача пред себе си - да избегне войните.
|
За разликата между нация и държава