Но в света всичко е конкретно и често целенасочено (между нищото и нещото, а не в самите тях). Тайната е в детайлите, структурата или техниката. Какво значение има примерно какво си открил, след като това без въведение и представяне на обществото няма ефект.

Та от структурна и организационна гледна точка могат да бъдат полезни следните интуиции: 2, 3, 4.

Нищо и нещо могат да се разглеждат още в смисъла на празно-пълно, гъвкаво-фиксирано, свободно и поддържащо, комбинативно и "реализиращо функция" и т.н.

Нищото още може да означи неизвестното (примерно като неизвестната субективна реакция на клиента), докато нещото може да обозначи самия продукт или пък статистически известната част от реакцията: 5.

- Съчленяване: 6 (съдържа едновременно интуициите за нищо и нещо).

- Интерфейс: 7 (също съдържа, но по друг начин интуициите за нищо и нещо).

- Еволюционни алгоритми: 8.

- Нищото като резидентни процеси, а нещото като процеси с крайно изпълнение: 9. Друга възможност е нищото като невидими процеси (seamless).

- Комплексност и опростяване: 10.

- Начин на поддръжка: 11.

- Подреждане на инструментите и схемите: 12.

- Пазар: 13.

- Знание и ноу-хау: 14.

- Ресурси: 15.

- Фирмена култура, мотивация и стратегия: 16.

- Комуникационни линии: 17.

- Неработно време (от гледна точка на фирмата): 18.

- Формална и неформална среда. Работна и неработна обстановка: 19.

Останаха 1 и 20, които нямат точна инженерна аналогия, но за тях можем да мислим като фабулата, приказката, рекламата или усещането в момента на успех.

ПП: Та комуникационната връзка си е комуникационна връзка, макар и да не изглежда толкова мистично като описана с нищо и нещо. Обаче в дизайна на новото може да има полза от такива разглеждания, стига да не се отплеснем съвсем.

Редактирано от dnaunseq на 18.03.14 21:12.