Накратко ще скечираме втора граница на философията, която можем да открием в "технологичното". Значи тази граница се състои в техническото знание и пътя от техническо знание обратно към философията и от философията обратно към техническото знание.

- Част от нашите философски търсения се дължат на неразбирането на това как протестантите са се заели с развитието на технологията. Изобщо тяхното усърдие и дедикация - как са достигнали до това ниво на съзнанието, до това влагане на усилия, с разбирането, че там се крие отговорът. Нашата позиция пък е такава на недостатъчно пълноценен опит в самата философия, който не ни позволява да извършим стъпката отвъд нея. Това е също изоставане на нашата култура и то е философско изоставане, недостатъчна запознатост и това, че не сме извършили нужните мислени разглеждания, културни преживявания и надграждания, за да приемем отговора за следващата стъпка. Това, всъщност, че не сме изживяли пълноценно предходните етапи на цивилизацията и е невъзможно да не искаме да ги изживеем.

- На друго ниво откриваме, че технологичното познание създава нещо и то бива ценено от света. С технологията ние създаваме нещо и сме нещо, а с философията обговаряме нагласи. Макар че на следващ план философията може да се превърне самата тя в технология било за идеологическа концентрация, било за помирителен синтез. Но това е едва след "протестантския скок".

- Друг проблем е въпросът за разпределение на печалбите от технологията и собствеността върху откритията, което отново ни връща към философията като централна тема. Само че това е вторичен проблем, без да изключваме обяснението, че технологията е била основният действащ фактор. Всъщност вместо да се връщаме към философско разглеждане на въпроса, по-добре е да измислим технически решения относно преразпределението и собствеността. Но както казахме това не е бил нашият основен проблем. Основният проблем е бил културното изоставане и незапознатост със световните достижения във философията и религията. Разбира се, колкото и развита да е една култура, след интензифицирането на комуникационните линии е естествено да очакваме известен период на възвръщане към (между)културните разглеждания. Друг е въпросът, че напоследък се появиха и множество мистификации, които отвличат вниманието, а религиите от самото си начало са били свързани с мистификации.

- Следваща тема е въпросът за конкуренцията и въпросът за трайността на някакви усилия, вложени в технологичното. Естественият човешки инстинкт да разработи такива технологии, че да може да се възползва от тях, или пък ако направи открития, те да бъдат запазени по някакъв начин. Откритието да има такава ефективност, че то да е валидно и полезно за човека и след 10, 20 години. Тези въпроси са интересни. Едното разрешение е технологичното развитие да бъде съчетано с икономическия живот заедно с извършване на конкретна приложна дейност и извличане на печалба от това. Другият отговор се съдържа в доброто познаване на материята под ръка. Така например човек може да е усвоил много добре някаква технология, която вече е остаряла, но точно в хода на това много добро усвояване, той ще е натрупал определени качества и подход, които не се губят. Пример е модата, където по-съществено разбиране е усетът за човешките вкусове. А за технологията - знанието как се развива някакъв технически продукт, какво е това дефект, как се подхожда към усъвършенстването, как се пази търговска тайна и други подобни.

- Що се отнася до връзката между Бог и технологията, то например можем да помислим за човека като персонаж в определена игра. Нима само говорейки, говорейки и говорейки този персонаж може да постигне нещо. По-продуктивно изглежда да изследва физиката и конструктивните технологични възможности на света, който го заобикаля и така по-добре да придобие представа за естеството на Бога. Разбира се човекът е далеч от възможността да конструира съвършени машини, каквито са телата на различните същества. Що се отнася до езика, ние можем да го считаме за една от технологиите, които са полезни за създаването и трайността на човешките организации. Но за целта трябва да се отнасяме с технологична сериозност към езика.

- Накрая идва идеята за технологична сериозност към самата философия, което е свързано с 2 направления: изследвания над това какво представлява човекът и изследване върху етическата основа, която също да ни предпази от катастрофи в развитието ни.

- Последният въпрос е за връзката между здраве и технология и тук евентуално философията може да ни подпомогне с правилни примери и методология. Защото боравейки с технологията, ние понякога трябва да действаме с предпазливостта на химици. Технологията не е за всеки човек, който не е култивиран в своите действия и прецизност. А колко по-лошо е, ако културата не ни е подготвила за това отношение.