|
|
| Тема |
Re: Raison d'etre [re: B0081] |
|
| Автор |
dnaunseq (старо куче) |
|
| Публикувано | 12.03.14 02:37 |
|
|
|
Дихотомия значи разделяне на две. Имам предвид, че полукълбата си функционират по свойствен начин, но мислейки за това, че са 2 на брой, вече влияем на резултата в определена насока.
Всъщност сме имали едно предварително отношение като тук ще сме логични и тук ще сме емоционални, което е раздвоено, а всъщност нашата "сила" към света може да дойде единствено от някакво по-дълбоко съчетание, водещо до "заявлението ни". Във формална обстановка можем да сме по-тясно аналитични или стриктни, но за насочването на живота ни това ще се яви предпоставка за изоставане (защото сме били или едностранчиви, или раздвоени).
От друга страна разграничаването между анализ и емоция може да ни подпомогне в ситуации на конфликтност, когато трябва да се върнем назад и да измислим някакво разрешение. Разбира се това не значи, че другата страна би била сговорчива (в изисквания деконструиращ формат), но поне част от другите страни биха били. Все пак това сякаш се отнася повече за специални кризисни ситуации.
Чистият анализ е допустим за работа във вече синхронизиран екип или пък чистата емоция само вкъщи. В "дивия свят" другите страни ще реагират единстено на сполучлива наша комбинация от емоция и анализ. Същото се отнася и когато вместо друга страна разгледаме самия свят и самите фактори. Чисто аналитично няма какво да му правим на света, но ако в това се примеси определена емоция, вече бихме получили по-инспириращо задвижване. Тези разглеждания са полезни и за да разберем хората, които са стимулирани към самопроявление по описания начин.
Тука наближаваме до границите на философията, защото философското обсъждане изисква вътрешно-екипен анализ в духа на разбирателството. Докато комбинацията между емоция и анализ вече може да доведе до постмодерно-фрагментиран свят на знанието. Що се отнася обаче до личните проявления на "актьорите в света", същите отдавна са се нагърбили в по-голяма или по-малка степен с емоционално изпъстрените роли на живи личности (друг е въпросът какъв точно стил са развили). Това е обективно развитие и от ерата на обикновения бой до комерсиалното превъзходство, тези процеси си текат.
| |
| |
|
|
|