Здравей отново.

Предпочитам праволиненост и конкретика, затова ти казвам че трудно изчетох това което написа. Някои неща не ги разбрах, а с повечето от това което съм разбрал, не съм съгласен. Но ми хареса чувството което си вложил в написаното, защото то е добронамерено и носи положителен оттенък.
Мисля че си добър човек, и се отнасяш добре към хората, което ме радва безкрйано.

Проблемът при мен е че с напредването на годините, аз придобивам все по рационално мислене.

До този момент съм отхвърлил идеите за :

Бог, в такъв смисъл в какъвто се опитват да убеждават религии.
Човешката душа. Душа на каквото и да е.
Живот след смъртта.
И други производни на тези горе.

Ако извадим от текста който си написал тези идеи които съм отхвърлил , то съдържанието на текста ще се свие до малкото наличие на физически факти.

Идеите които съм отхврлил (тези горе) , никак не са лоши идеи. Това са много хубави идеи разбира се , които помагат на човешкото същество да намери мир и покой със страховете си.
Аз не искам никого да осъждам за избора му на основата която всеки сам си изгражда и стъпва върху нея. Както не искам да осъждат моят избор. Стига всички да живеем мирно и проспериращо.

Аз бях си замислил веднъж , накъде вървим , като общност ? Каква ни е целта ?
Аз лично на къде да поема сега , коя е тази основа която да ми подскаже ?
Не съм достигнал до конкретен отговор на този въпрос, но съм достигнал до един важен момент. Ако погледнем историята и развитието на цивилизацията ни, то ясно се забелязва един факт. Този факт е - рационализирането на цивилизацията. Днес хората имат по рационално мислене от "вчера", това може би е мотото на цивилизацията ни. Но именно това значи че хората от бъдещето (дано да имаме таково , :) ), ще гледат на нас както ние гледаме на хората преди 2000 -5000 години. Въпросът е до колко е реално това , което някой се опитва да продава, и дали се заслужава да плащаме за илюзията която мислим че е реалност.
Човешкият мозък, след като се е оформил като нормално функциониращ механизъм той няма възприятие за време. За него не съществува понятие днес , преди 3000 години , или след 5000 години. Мозъкът работи с информация. За него е важно с какви факти разполага база данни , тук там малко емоция, и етого решението на задачата която трябва да бъде изпълнена. Аз понякога наблюдавам хора по улиците като се разминавам с тях, и виждам например човек към 40 годни, но в същото време го виждам и като дете, и като старец . Хората не се променят с възрастта както си мислят повечето. Променя се информацията с която разполагат, и информацията чиято промяна налага физическото състояние на тялото. Съответно и решенията които взима един и същи човек в различни възрасти се различават. Но тези разлики са обусловлени от фактори които самия човек не е в състояние да контролира. И ако се махнат тези фактори то ще видим че мисленето на човека почти не се променя в рамките на живота си.

Позволих се малко да изложа някои от разсъжденията си.

Markup