Аз приемам мечтата за водеща. Защото без мечта нямаме критерий за това що е то позитивно мислене. Тъй, като позитивно мислене могат да имат и психопатите, чиято цел може да е всякаква. И в етичен план, за да бъде човек наистина позитивен той трябва да бъде и етичен. Съответно мечтата е най-подходящо да бъде подложена на дисекция, като разглеждан феномен, който провокира човешката действителност от време на време или никога-зависи.

И така приемам, че мечта и фантазия са едно цяло и за това точно приехме образно казано, че фантазията, апропо мечтата на един човек, за да си пробие път трябва да бъде настроена естествено става въпрос за мислене. В този смисъл, дали мислене или въображение това човек естествено трябва да може да си го представи, а за това е нужно преди всичко и въображение. Изобщо може би понятията с които си борави трансърфинга в настоящата дискусия да са доста подменени, но това беше наложително, за да върви разговора.

Когато в будно състояние започнеш да боравиш с интуицията, тогава ще разбереш, че това, което пишеш е много объркано

Аз тук в настоящата дискусия под интуиция разбирам не нещо с което се борави ежедневно, а по-скоро случка, приключение, събитие. Та, когато човек постъпва интуитивно това са случки, но преди всичко трябва да има постъпка и едва тогава да се отбележи, че посредством интуиция е постигнат резултат. Аз говоря в такъв контекст.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите