Не виждам смисъл в изречението - фантазията да заблуди въображение.

Има такива автори, които твърдят, че с позитивното си мислене човек създава и съответно собствената си реалност. Например Джон Кехоу теорията му за "Подсъзнанието може всичко", Вадим Зеланд-трансърфинг и други публицисти. Аз тях не ги пропускам, тъй като те се занимават именно с този проблем, как човек с фантазията си може да заблуди въображението. Без да искам да ги утвърждавам, като хора на науката или не, аз ги разглеждам във философски план. И наистина една мечта на един човек един ден може да му се изпречи на пътя и тогава той да се чуди, какво да прави с нея. Защото хем не може да отрече, че мислено я е искал и я е харесвал, хем когато тя идва на пътя му той трябва вече да подходи практично към нея.

Иначе колкото до суровата реалност, реално за съзнанието е това, че става свидетел на образи, които човек, като се събуди си ги спомня. Това е реалност, тези образи вече са факт. Това твърдя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите