- Успехът може да се отнесе към всяка цел, но не измисля цел. Успехът във всяка цел е вид хипертрофирала и неправило извършена генерализация. Ролята на философията е да дефинира целите по-прецизно и свързано с тяхната същност.

- Понятието успех е много тясно обвързано с модуса на измерване, а философията изследва самия модус, вместо да се поставя в негово подчинение.

- Това е, че успехът винаги е на една стъпка от това да остане "вътре в кутията", а философията винаги заплашва с това да измисли нещо "out of the box".

- Успехът винаги е свързан с определен социален контекст и оценка, а философията оперира със самата обществена формула.

- Също философията понякога работи с групата или с цялата система, а не с отделния индивид. Да видим какво става, аз предписвам успех на тебе, аз предписвам успех на мене и в крайна сметка двете предписания се неутрализират, никой не постига някакъв успех. Или пък и двамата постигат успех, но се стига до изчерпване на ресурси. Виждаме, че е нужна по-внимателна оценка. Понятието успех е сполучливо само за по-елементарни цели. За по-комплицирани цели, те сами извикват вътрешния си успех.

- Част от нежеланието да се борави с директния успех е това, че е прекалено шаблонизирана формулировка. Например изкуството не може да се създаде по общ начин. Но философията е вид изкуство, което държи формата си още по-отворена и нестандартна.

- Понятието успех понякога е резултат от несъвместимост. Примерно намираш се в обкръжение, където няма какво да си кажете и изведнъж на преден план излиза някаква външна сравнителна формула на успеха. В такава ситуация по-реалните основания за успеха биха били вътрешни, противно на типичното схващане. Друг вариант е да се отдалечат въпросните хора в менталното поле като "фактори на средата" или като елементи на природата и да се търси "ежедневното справяне", подобно на това да търсим храна сред природата, подслон, вода и т.н. Интересно тук е, че успехът е нашата самодостатъчност и управляването на тези фактори, докато няма чак такова значение колко "успешно" или не е то. То е задоволително в степента, в която усещаме положителните или отрицателните влияния върху нас. Що се отнася до успеха в обществен план, той освен да е едно перчене пред момичетата (следвайки природната аналогия), не е толкова безобиден и чист, защото може да включва и много манипулативни елементи.

- В определени случаи откриваме парадоксален успех. Ако човек спечели от тотото, почти е сигурно, че ще се чувства изключително успешен.

- Не можем ли да кажем нещо положително за успеха. Може би, но ако ще казваме нещо положително, аз бих гледал собствеността (формализирана или фактическа), а не успеха. Успехът е просто плод на моментна емоция, която предизвиква доволство за определен етап.

- Крайното търсене на успеха, когато не ни е наложено, може да се дължи на някакви психически проблеми. Така че успехът може да се окаже горчив. При други хора пристрастяването към успеха може да върви с пристрастяване към субстанции, лукс, имидж и прочие, което в крайна сметка да не остави много от успешно натрупаното.

- Ако в някаква област на знанието се издигне успехът в култ, това разрушава самата област. Защото винаги има няколко най-успешни, но без участието на останалите е невъзможно да съществува сферата на това знание. Аналогията може да се пренесе и в други аспекти на живота.