|
От друга страна не смятам да чета разни добри писатели, които се само-увенчават, като философи например, като Албер Камю, Карл Ясперс, Жан Пол Сартр и други подобни да речем поета Фридрих Ницше. Защото тяхното влияние отдавна е погълнато от психоделизма на нашето ежедневие, като цяло. Като в крайна сметка остава място само за онези, които се стремят към успеха и с това се опитват да палят другите около себе си. Но това също не е философия, защото постижението, като фабула на живота е погълнато от духа на материалистите или идеалистите еднакво преследващи своите цели, за да кажат каква е истината всъщност.
Според философията истината е конкретна.
Философията е над частните науки. Тя "черпи" конкретни знания от тях и прави възможно ... обобщението на тия знания, да се превърнат в приблизително научен мироглед за всеки търсещ истината субект.
Има собствени закони, обобщения, на база исторически опит - предполагаема мъдрост. В този смисъл се доближава до понятието за наука, но недостатъчно, защото не е решен (от частните науки) основният философски въпрос:
Кое е първично? Материята или съзнанието? Материалното или идеалното?
Е. Вече има отговор - първична е материята.
Този отговор не се харесва на идеолозите, защитаващи идеалистични позиции.
Затова те непрекъснато "ровят" из пара-научни писания за възстановяване на статукво, което им е носило ... (голям смях!)... управляване на "душите" за материални печалби.
Материята е вън и независима от съзнанието, в смисъл, че законите управляващи материалния свят (разкрити от физиката) не зависят от съзнанието, тяхното действие не зависи от субект.
Стремежът е тези закони да бъдат опознати (да се отговори на въпросите: как? и колко?) и тяхното действие да се използва за оцеляване на живота.
За отговори на въпроса "Защо?" действат тези закони, трябва и философия, трябват обобщения, включващи голям обем от знания..., макар че - това е най-честият "детски" въпрос
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: Една философийка [re: filmfest]
