|
Постигането на успех, като основно понятие във философията почти отсъства, но всъщност това може би е единствената налична причина на живота.
Тогава възниква и следния въпрос: защо изобщо да си губим времето с философия, като тя не отговаря на нуждите на живота.
Освен, ако не ги потърсим във всички разклонения на философията за тяхното постигане, което обаче може да е религия, наука и всичко друго, но не и самата философия такава, каквато е налице при нас днес напълно безлична.
Разбира се това, което твърдя е, че цялата философия от историята на нейното възникване е, че е погълната от езотериката, науката и религията и в крайна сметка за самите философи остава едно пълно нищо. Вие не смятате ли така???
От друга страна не смятам да чета разни добри писатели, които се само-увенчават, като философи например, като Албер Камю, Карл Ясперс, Жан Пол Сартр и други подобни да речем поета Фридрих Ницше. Защото тяхното влияние отдавна е погълнато от психоделизма на нашето ежедневие, като цяло. Като в крайна сметка остава място само за онези, които се стремят към успеха и с това се опитват да палят другите около себе си. Но това също не е философия, защото постижението, като фабула на живота е погълнато от духа на материалистите или идеалистите еднакво преследващи своите цели, за да кажат каква е истината всъщност. И каква е истината в крайна сметка? И едните и другите са един дол дрянки.
Философията не само, че няма влияние, но и душата на човека е останала не заинтригувана от нейната тотална липса. Защото няма върху какво да се опре-философите не предлагат нищо, освен научни теории. А мнозинството от хора се затварят вътре в себе си и не искат да възприемат излишната бумащина. Каквото, като има автори футуристи те са един вид социолози пак хора на науката и т.н. На науката, на религията и на какво ли не друго само не и във философската практика има хора.
|
Една философийка
