Абстрактното мислене ни позволява дългосрочно планиране и визия, така че все пак не бива да пренебрегваме тези ползи на разсъжденията ни към и изживяването на "другия свят". Отвъдният свят е полезен като визия и есенция на нашия дългосрочен модел, който иначе бихме загубили в дребнотемието на непосредствено материалните боричкания. Но също трябва да сме предпазливи, защото дали всеки е способен на тази абстрактност на разсъжденията, на тази височина на ума, че да схване смисъла на пътя към "отвъден свят". "Отвъдният свят" нито е нещо, с което да се злоупотребява за психологическо удовлетворение, нито е средство за забогатяване, нито пък е нещо, в което следва "да се загубим". Като способност на човека да се проектира в бъдещето, тази функция надвишава другите споменати неща. Примерно ако един алчен човек вече е решил каква да е употребата на това нещо, той е престанал да използва своята възможност за визия, станал е прекалено разгадаем, прекалено конкретен. Губи измеренията на човешкото, защото човекът е самото проектиране, самото визионерство, вместо употребата, при която мястото на всичко е ясно или пък има прекалено втвърдяване на импулсите, което придава еднопластовост на човека.