|
1.
Един проповедник, с оглед на това, че вече е вложил значителни усилия в развитието на знанието си в дадена област, ще е добре да може да предава това знание независимо от собственото си физическо състояние и заобикалящата среда около него. Тоест много полезно е да има едно разделяне между произнасяното послание с неговата емоция и непосредствено заобикалящите фактори на средата. Това не означава необективност, защото да кажем религията, която проповедникът разпространява може да е в голям възход. Тогава той съвсем обективно може да изразява положителни емоции. Друго също е възможно, макар да има някакви трудности, то с оглед на определен механизъм, който е известен, му е ясно, че те ще бъдат преодолени и тогава е нормално да излъчва посланието по уверен начин. Разбира се най-лошо е да се стигне до пълна необективност на проповядваното даже в неговата система и без никаква логика. Това вече е пълна фантасмагория. Все едно да пускаш маршове на запис без никаква връзка с действителността или пък да излъчваш някакви меланхолични послания, които също нямат връзка с действителността. (Подобни разсъждения могат да се развият и за политиците.)
Но думата ми е за нещо друго. Обикновеният човек не е проповедник, той няма такова професионално задължение. Тогава сякаш е контрапродуктивно той да не възприема всички сигнали, които са около него и да се опитва да постигне някакво състояние на дисасоциация. Тоест съществува възможността тази умствена функция на отделяне от "света" да не е толкова ценна, нито пък да е нужно да се поставя за "крайна цел" в някакъв религиозен смисъл. Казано по друг начин, упражнения с чакри и други подобни не си струват, ако нямат конкретен ефект, а за да е реалистичен и ценен този ефект, трябва да имаме "обратна връзка" от реални ситуации.
Обаче ако даденият човек е зациклил в определен негативизъм поради психологически особености, наистина може да е добре да бъде модериран с известен позитивизъм; след като и без това не възприема реалистично заобикалящите фактори, то поне същият да има неутрално влияние върху другите.
По принцип абстрактното мислене има тази особеност да концентрира вниманието ни върху предмета на разглеждане. Също така вестниците, телевизията, компютрите, игрите, знанието предоставят множество аутлети, където да се вложи вниманието на човека. Обаче животът продължава под форма, която не е нито абстрактна, нито виртуална.
2.
Представата за отвъдния свят може да се е появила първо от професионалните нужди на проповедника да разсъждава в системата на религията, като по този начин той е постигна "отделяне от света", в смисъла, че вниманието му се намира в тази система на знанието. Но правилно ли е, вместо да развива религиозната доктрина по ползотворен за обществото начин, той да направи бърз преход, като преподава психическото оттегляне като най-голямо достижение. Такова нещо звучи като шарлатанство. Ако същият проповедник в своя защита каже, че религията няма друга цел, освен постигането на точно такива състояния, това вече отива към зацикляне без полза. Би имало някакъв смисъл, ако след научаването на подобни "състояния на ума", човекът все пак бъде оставен да ги приложи в живота. Това от своя страна създава друг проблем, защото дейността на проповедника е ясна, обаче не знаем как друг човек би приложил същите техники.
От друга страна, възможността на отделния индивид да вземе участие в абстрактно изживяване на това какво представлява обществото и в каква посока върви е полезно. Това накратко може да е здравословно участие в обединяващ религиозен живот, стига същото да не представлява само една постановка по модела на Оруел. Също интересно тук е, че филмите, медиите и образованието днес са заели значителен дял от това абстрактно изживяване.
|
Тяло и съзнание при проповедника
