|
1.
Утвърждаването на интелектуалците е проблематично. Рядко имаме случаи интелектуалци да се се утвърдили в директна конфронтация с притежателите на силата. Все пак да видим какво се случва. В едно общество, в което действат законите на грубата физическа сила, интелектуалните кръгове трябва да се утвърдят "със зъби и нокти", използвайки всякакви лостове, които умът може да измисли и по този начин да се издигнат до определено положение.
В съвременния свят ситуацията е по-особена. Вече имаме различни центрове на сила, като съответните интелектуални кръгове са проводници на тази сила. В този вариант тяхното място би било готово и признато.
Какво се случва в малки страни като България. Единият вариант е интелектуалците да спечелят своето самочувствие от далечни центрове на сила, чиято политика те провеждат. Примерно това е идеята за европеизация, а след това проекцията на силата на СССР. Другият вариант е интелектуалецът да работи директно с "чукундурите", като се връща на нивото на дивашкото общество, но без значение, в тези условия да си изгради своето място и позиция.
Тука имаме две въпросителни. Първо доколко трайни са далечните центрове на сила и второ доколко светът може да чака за формиране на интелектуалните центрове "по стария начин" сред джунглата. По първия въпрос, понякога местният тартор е по-траен отколкото смяната на интересите на международните сили. По втория въпрос обаче - докато се утвърдиш като съветник на еди кой си "Митьо Пищова", китайците в същото време може да са направили 100 оборота около света, защото примерно техните интелектуални кръгове и силови центрове функционират на съвсем различно ниво и разрешават много по-съществени проблеми, вместо да си губят енергията за вътрешни борби.
Ако се наложи идеята за единност, то тогава може да се преодолее конфронтацията за спечелване на надмощие между различните групи (като интелектуални и силови) и същите да насочат погледа си към обща дейност (примерно в рамките на една държава). Такава държава обаче започва да става неудобна за други държави.
Друг е въпросът, каква роля могат да играят "силовите" кръгове в една все по-развиваща се страна. Тяхната роля няма ли да бъде все по-отслабвана. Но това не е точно така, защото дори когато са недоволни от положението на официалната армия, силовите структури могат да се превърнат в центрове, където други интелектуални кръгове да развият нови идеи за обществото - пример в САЩ либертарианските среди. В СССР пък виждаме, че политиците са си политици, но и армейците са си армейци, така че не можем да говорим за такава загуба на ролята на силовите кръгове. Понятието за сила е свързано и с аристократичния модел, така че "силовите" кръгове в съвременните държави се трансформират в "харизматични" кръгове, хора, които "естествено" владеят езика на народа, а не защото са го учили, също популярни личности от спорта, хора, които следват "безстрашния, решителния или гъвкавия архетип" и други подобни.
2.
Тука имаме интересен въпрос. Примерно имаш един далечен проектор на сила, да кажем Индия в древността. Но той е толкова далечен, че всъщност реално не присъства. И все пак проектира някакво влияние, колкото да се усети от интелектуалните кръгове по други места. Ако интелектуални групи се присъединят към тази "вълна", то значи ли това, че те искат да станат индийци или пък че винаги ще слушат това, което им се нарежда от Индия. Не, точно обратното, те може да искат вътрешното си обединение на интелектуално ниво и въпросното далечно влияние да им е оказало нужния "тласък" или да им е дало началната енергия в тази посока. Ние говорим за Индия, но същото може да се наблюдава и с будизма, или пък да кажем влиянието на предходните авраамистически религии при възникването на нова религия в ислямския свят, също преоткриването на влиянието на антична Гърция в Европа, изследванията на Персия и други подобни.
Интелектуалци, които са се утвърдили със зъби и нокти можем да наричаме "черни интелектуалци", а такива, които са се утвърдили с обединяващ тласък от далечни идеи - "бели интелектуалци".
Струва ми се, че първите интелектуални кръгове винаги са черни, в смисъл, че като дойде някой да ти хвърли един бой трябва да реагираш някак и това няма да стане само с разсъждения. Така за религиите в Африка, както и за първите шамани не можем да кажем че са чисто "бели" (макар с времето вероятно да са се уталожили в бялата страна). Същото се отнася и за практиките на психически контрол, да не говорим за неща като бактериологични оръжия. С времето се появяват бели интелектуални кръгове, когато вече началната ситуация е овладяна и интелектуалния път на развитие може да се насочи към същността си в напълно "добър" вариант, като черните страни се прилагат само по изключение. Възвръщането на черни практики в съвременния свят може да означава само вид конфликт между интелектуалните кръгове или пък времена на промени и брожения, които могат да изискват включване на черната страна.
Утвърждаването на интелектуалните кръгове не решава проблема, а може би поражда още проблеми. Защото аристокрацията най-много да си хвърли един бой или да се убие, а интелектуалните кръгове могат да създадат още много проблеми в собствените си брожения или схващания за власт и развитие, скука и може би заради психически промени. Иначе по принцип, колкото по-развит е разумът, толкова по-добре той може да тества собственото си състояние. От друга страна, понякога проблемът може да се свежда не само до развитие, а и до импулс за съществуване, така че въпросът е този, който има най-силен такъв импулс да не се асоциира с някакви налудности.
Обратно, аристократичният начин понякога ни се струва по-естествен за калибрирането на някои черти от характера на човека. Въпросът е не само да лъжем човека, използвайки някои негови слабости или да търсим нови, по-ефективни и отвъдни характеристики, а и да влезем понякога директно в сражението по тъпашкия начин (евентуално след като сме развили известни мускули).
Иначе "дивият" човек може да бъде надхитрен по много начини: музика, танци, проституция, наркотици, стоки, лекарства, клюки, идеи, суеверия, паричната система и лихвите, чрез образованието, писаната история, наблюдението и анализа, знание за фактори, условия и вещества, които оказват влияние върху развитието на човека (примерно анаболи, ноотропици), прецизно боравене с оръжия, умения по самоотбрана, планиране и тренировъчни режими, поведение, език на тялото, съдружия и други подобни. Алтернативата е такъв човек не да се надхитрява, а да бъде приобщен към идеите на интелектуалците. Последният вариант е ние самите да развием някои от "дивите" характеристики, така че да не ни е страх от физически схващан двубой и да се отдалечим от позицията на разделение.
|
Утвърждаването на интелектуалците
