|
Докато четях за историята на Тибет ми направи впечатление една идея. При първото заселване на Тибет, областта е била обитавана от своего рода "планински кланове", препитаващи се с пасторализъм, като основното им занимание е било да воюват помежду си. Всеки клан е бил сравнително изолиран и е развил собствени синкретизми. Във връзка с това си припомних мита за Кронос, който поглъщал синовете си. Значи при ограничените ресурси на планината и при вражда със съседните кланове, какво може да направи клановият лидер. Едното е да възпира онези, които имат намерение да заемат трона, защото просто няма достатъчно ресурси. Другото е по всякакви начини да намери повод да насочи младите във война с периферията. Но в какво се изразява "поглъщането на синовете", това значи, че докато дадените синове се намират на собствена територия, те са във вечно състояние на мис-навигация, отклоняване от онези аспекти, които могат да им дадат реална сила срещу вътрешния цар. Значи системата на знание на въпросната група не е обективна от самото си начало. Освен това същото може да намери изражение и в психологически план, при отношенията баща-син, защото когато бащата няма достатъчно ресурс или "войнственост", той ще наблегне на дезориентирането на децата си като психологически подтик.
Разбира се, не всички общества произлизат от кланови традиции. За да имаме клановост, обществото трябва да бъде организирано на патриархален принцип. Също така трябва да имаме ограничен ресурс, който се пази, а не толкова дисперсия. Например в горите може да имаме дисперсия - всяко село или отделно семейство се крие някъде и се премества и други подобни. В такъв случай не би възникнала причина за същия сблъсък като при Кронос и синовете му.
Каква е съдбата на клановете? Да кажем, пак проследяваме историята на Тибет. 2 или 3 клана са били овладяни от единствен лидер, като тази сила повече не е било възможно да бъде спряна и един по един е преодоляла съпротивата на всички останали кланове и се е получил обединен Тибет. В тази ситуация клановата динамика бива отслабена, защото вече имаме върховния монарх, който се намесва във взаимоотношенията на по-малките групи и въпросът за ресурса става по-размит. Усложнява се и въпросът за "изтласкването" на по-слабите. Първо голямото царство не може да води толкова лесно войни, за да отклони енергията на онези с претенция за трона. Това е особено валидно, когато примерно се обитава планина като при Тибет и нямаме толкова голяма мобилност. А и при голямото царство войната не разрешава вътрешните напрежения по толкова ясен начин. При малкия клан схемата е сравнително по-проста. Освен това в царството навигацията на "престижа" и "адекватното действие" вече не зависи само от съседите, а и от волята на царя. Имаме нужда от по-усложнена схема, за да могат да се "схванат" нещата (т.е. да се "разреши" - solve - даденото общество). Също така може да се засили нуждата от по-съвършена мис-навигираща система, за да се предотвратят вътрешни конфликти и заплахи. По-иновативен подход е да се въведе такава схема, при която чрез някаква синхронизация или взаимен договор, вътрешният ресурс да се използва по-ефективно и да се избягва подклаждането на дразнения между групите. Тоест да кажем религиозната или обществената програма не търси само да "измами" някого, да го прати на "зелен хайвер", а и да постигне по-добро напасване и синхронизиране на частите на обществото. Разбира се това зависи и от нивото на даденото общество и колко път то е извървяло до дадения момент.
Насочените навън и насочените навътре напрежения при владеенето на ограничен ресурс от групи могат да се констатират и при поведението на фирмите. Динамиката е сходна, но интересното е, че една фалираща фирма може да затвори "shop"-а, вместо да поддържа положението с вътрешен натиск (като Кронос, който изяждал синовете си). Това е като един разпръснат клан, чиито представители трябва да се приспособяват към някакви съвсем различни общностни схеми. Обаче не може и да се прекалява с тази тенденция, защото не може да се разпръсне всичко. Дори Кронос да поглъща синовете си в трудни моменти, точно тази система се явява продължител на традицията. Същото се отнася и за една фирма, която преживява икономически неблагополучия.
|
Кланови страхове