Това за което говоря е разривът между аристокрация и религия, защото аристокрацията не може да стои в манастира, нали. За една естествено възникнала религия е нормално аристокрацията да е водеща сред изповядващите религията и също религията да е израз на духа на народа, започвайки от ниските слоеве до лидерите. Да кажем, че азиатските общества са били съставени от военни и пастири и по този начин не е съществувало толкова голямо разслоение в обществата. В този случай пак е необяснимо защо религията ще се затваря в манастирите, а няма да циркулира свободно сред всички слоеве на населението и най-вече в близост до аристократите. Ако приемем, че в Азия аристокрацията се е сменяла и се е получило известно различие между местните населения и управляващата аристокрация, то тогава нали са останали някакви аристократи, които да владеят всички останали. Къде е религията в близост до тях. Ако това са монголите, то виждаме, че тяхната аристокрация пък е приела будизма и след това се е "изгубила". Тоест в крайна сметка в цялата обширна азиатска територия е изчезнала каквато и да е свойствена аристократична религия и е останал единствено будизмът, който пък е анти-аристократичен по дух и е обвързан или с Индия или с Китай. Тоест крайният резултат е нещо като да се простреляш в крака и след това да нямаш механизма да излезнеш от това положение.

Когато един народ се развива, това е към жизнеутвърждаване. Тогава религията не може да е насочена към оттегляне. Виждаме, че в Индия хората с хиндуизма си пеят и танцуват както си искат. Защо тогава когато се преместим в сферата на будизма, да трябва да се концентрираме над медитация и оттегляне. В Европа с християнството и исляма говорим за отвъден свят, но това не пречи да имаме множество утвърдителни действия в този свят - пишат се закони, започват се походи и други подобни. Аристокрацията също е приобщена към тези действия. Само това, което се случва в Азия е неразбираемо. Ако това беше правилният начин, индийците биха го въвели при себе си или пък управляващите кръгове на китайците биха възприели будизма, вместо конфуцианството.

В частност, опасно е за една група, която няма толкова аристократични традиции (да кажем буржоазия) да се утвърждава въз основа на будизма, само за да си го върне на аристокрацията или защото мисли, че това е единственият начин да се предотврати войната. Дори предишните нагласи да са прекалено войнствени, трябва да се коригират точно те, а не да се отива към нещо напълно ново като будизма. Всъщност имаме много опасен прецедент с тази религия. Значи едни завоеватели с огромен размах като монголите изведнъж стават будисти. Това говори за два варианта - и двата негативни по своя начин. Или в будизма се е интегрирал милитаризъм, съпоставим с този на монголите, или пък будизмът може да окаже такова подривно въздействие, че дори големи лидери като монголите напълно да бъдат обхванати от него до сърцето на столицата им (разбира се, това се е случило не "у дома", а докато са били на чужда за тях територия, но все пак).

Също така съществува опасността, ако приемаш чужда религия, да не би да ти дадат суб-лидерската нейна версия. Ако ще приемаш религията от китайците, най-добре да видиш каква е религията на аристократите им, а не някаква второстепенна версия. Например сега ще направя паралел с разпространението на исляма. При неговото разширение, ако аристокрацията във васалните територии приеме исляма, то един вид приема лидерската религия. Но от друга страна, ако запази собствената си религия, то тя пак си е аристократична (отпреди), а не е някакъв втори вариант на нещо си.

Сега се сещам и за друго. Интересно е че японците, когато осъществяват първи контакти със запада, по различни канали изпращат собствени представители, които да проучат какви са реалностите в европейските страни, вместо да разчитат само на картината, която ще им обрисуват самите европейци. Например някои от началните взаимодействия са били на холандски, но те скоро са се ориентирали, че не холадският е преобладаващият език в западната цивилизация и други подобни. По същия начин, ако някой си мисли да приема нещо от Китай или от Индия, най-добре сам да отиде да види какво си струва да се приеме и внимателно да обмисли последствията, а не да се основава на реклами, които ще му дойдат "на крак".