Китайската форма на будизма или така наречения дзен будизъм не практикува "просията" - това ти е първата грешка, втората е, че китайския и тибетския будизъм имат достатъчно различия, за да не ги слагаш под общ знаменател. Третата грешка - избирането на далай лама, а и който и да е било тибетски учител е доста сложна и стриктна процедура, а не да ходят и да си ги избират ей така произволно от широкото общество. И да, в случая не иде реч за етноси, а за школи с не малко разлики в практиката си, макар и все будистки.

п.п. а кастата на брамините е привилегирована, но брамините са само една част от индийската духовност, за която съвсем не е лъжа да се каже, че е може би най- разнообразната в света.

п.п.2 и като разглеждаш въпроса, кой къде как командва парада - тъкмо тибетския будизъм притежава(ше) голям ресурс.