Разглеждам широката китайска география, включвайки манастира Шаолин, Тибет и т.н., а не говоря за етноси. Най-вече визирам китайската форма на будизма.

Акцентът на темата е йерархията на духовното съсловие сред останалите обществени групи.

Сега индийското общество разбира се може да изглежда изостанало, но аз визирам това, че индийският духовник разполага с ресурс, който надвишава този на съгражданите му около него (разбира се има и бедни духовници). Докато будистките манастири нямат много ресурс и се намират в състояние на колективна собственост и не могат гъвкаво да разполагат с ресурса. Разликата е между това утре като се наложи да си построиш собствена лаборатория и това да имаш един общ училищен микроскоп от еди кое си време.

Между другото комунизмът добре импонира на китайците и може да се разглежда като "освобождаване" на учителите от манастирите, за да вземат по-голяма власт в обществото. Разбира се до каква степен ще се справят и каква форма ще приеме това е друг въпрос.

Защо казах, че индийските духовници притежават по-голям (относителен, в тяхното общество) ресурс - защото принадлежат към кастата на брамините, която е най-привилегирована. Друг е въпросът, че махараджите притежават още по-голям ресурс, без да са точно духовници.

Редактирано от dnaunseq на 03.02.14 19:24.