Смисълът трябва да се изгради в самотата и си даваме сметка, че в такива моменти на преден план излизат музиката, естетиката и идеята за постигане на хармония. Без прибързано да казвам, че естетиката е отговор на въпросите, но в самотата има може би такова компенсационно търсене при някои хора, да създават песни или да да кажем да създават архитектура.

Що се отнася до ежедневния живот, едва впоследствие си даваме сметка под какъв голям напор сме били да вършим определени неща. Но без оттеглянето от давлението на такива команди не можем да изградим нашата собствена гледна точка, откъдето всъщност ще произлезне задвижващото за в бъдеще. Тогава командните структури или пък онова, което капитализмът налага като парична спешност могат да доведат до обедняване на смислите с времето. Защото в самото оцеляване или в разрешаването на някакъв проблем няма смисъл в генеративен план. Това е реакция на нещо, което те ръководи. Има пасивно отреагиране, то бяга пред теб, ти го гониш. Или то те натиска и ти слушаш. Само че това не може да продължава безкрайно, все едно човекът е бил сведен до някакво реле.

По същия начин ми стана смешно за учените, които ако имали да живеят 1000 години, нямало да им бъде скучно, защото имали какво да правят и имали интересни занимания. Но точно тук е въпросът, че ученият за дадения момент му е дадена някаква структура, с която да се занимава. Въпросът е когато излезне извън такава подадена структура и трябва автентично да открива смисъл, тогава какво ще направи.

Да се върна към хармонията и естетиката. Те са типични за жената и водят така да кажем до нейната самодостатъчност. Защото когато няма друга структура около тебе, ако се концентрираш единствено над привлекателността на тялото, чара, хармонията на средата и това може да ти е достатъчно. Само че от мъжка гледна точка, тази цел сякаш се явява недостатъчна и инфериорна, има търсене на още нещо.

Друг е въпросът, че за мъжа взаимоотношенията с дадена жена обикновено разрешават търсенето, обичта дава отговор, но това не значи, че няма нещо друго задвижващо. Защото обичта просто се насочва към центъра на хармония, създаван от жената. Но кое е нещото, което мъжът притежава, а не просто да зависи от нечия чужда хармония. Трябва да видим кое е психологически същностно за мъжа, това може би е движението, откритието (също конструирането), преживяните премеждия и опит, изпеченият характер (примерно някакъв Индиана Джоунс), постигнатият авторитет (също знание). Но разбира се, това е в известен смисъл апроксимация, която на момента ми хрумна, но без да съм убеден какъв е точният отговор тук.