|
Малко разсъждения, подобни на йогистките идеи:
1.
На границата между съня и реалността
Можем да погледнем към цялото ни съзнателно съществуване като вид сън. Защото каквито и мисли да имаме, те с времето ще изчезнат, също така в каквито и преживявания да участваме, те също няма да се запазят. Сградите, които сме построили, ще се разрушат и така нататък. Изобщо виждаме малка разлика между това състояние и един сън, в края на който нищо не помним.
Ако вземем съня сам по себе си, той също не ни носи нещо по-различно.
Тогава да се вгледаме точно в онова, което е на границата на тези състояния на псевдо-сънуване и същинско сънуване. Това не е перманентността на момента, защото както казахме това е част от съня. Това не е и някоя отделна цел, защото подобна би била просто епизод от съня. Това, което имаме е по-скоро сходно на това да се изправим срещу обединението от всички цели или още срещу "създателя". Какво виждаме в този случай?
Ако просто изпозлваме определена концепция, това ще е част от съня. Ние трябва да сме извън "състоянието" (защото целта ни е не да видим какво има в даден сън, а да видим какво има извън съня). Целта ни е не да видим какво има в даден спомен, а какво има извън спомените. Също целта ни е не да видим какво има в дадено съзнаване, а да видим какво има извън съзнаването.
Извън съзнаването можем или да се обърнем към твореца, или да възприемем всички онези начални и максимално концентрирани аспекти с които можем да се отнесем към съзнаването впоследствие.
Това е все едно преди да започнем да играем дадена игра, да изберен намерението с какъв стил ще я играем, но нищо повече от това. Защото ако започнем да развиваме какво представлява даденият стил, това все едно е самата игра. Извън съзнаването същото това се концентрира колкото до една "струна".
2.
Смисъл
Виждаме, че обикновено сме въвличани от водовъртежа на усещанията, обвързаността си с другите хора или това, че сме попаднали в определен дискурс на разума, който развиваме (като някаква тема). Тука ние не притежаваме смисъл различен от това, което действителността извиква от нас. Ние вече сме в играта и нямаме друг смисъл, освен да я играем.
Когато обаче се изолираме от тези въздействия, какъв смисъл можем да открием в този момент. Както казахме, това е смисъл извън конкретното съзнание, също извън трайността на нещата във времето и други подобни. В такова празно пространство ние просто можем да изберем нотите, с които да играем впоследствие в света. И това определено приема формата: аз ще играя даден вид игра, в някакво направление. Въпросът разбира се е това да е правилно подбраната игра, с нашата нота.
И не защото в противен случай ние пак няма интуитивно да играем с нотата свойствена за нас, но в случая по-ясно ще знаем откъде идваме и накъде отиваме.
Води ли това до избор на прекалено опростени настройки. Не точно, извън конкретното съзнаване и конкретното време, ние сме оставени с извеждането на изключително дългосрочни, безвремеви задвижващи настройки. Нещата, които след това ще вплетем в ежедневието (които също могат да бъдат достатъчно софистицирани и прецизно изработени).
Това е нещо като избиране на мото (или пък core competence) на бизнес компания, лозунг като "свобода, равенство, братство" или момиче да избере "какво момиче ще е всъщност", тоест основната нота на идеала, който би могъл да задържи цялата конструкция на съществото и което ще го управлява впоследствие (разбира се извън твърде силните или идващи отвън намеси, било на желанията, било на други хора). Нещо по-добро, дали такива моменти не могат да се използват за комуникация в молитва (също и за по-високо ниво на медитация, отколкото това, в което се намираме при нормалната философска разработка).
3.
Как се отнасят горните въпроси към типичната религия. Религията идва като отглас на традицията, тоест вече сме включени в даден наратив, а в момента на медитация въпросът е да приемем този наратив, например да приемем, че това е дългосрочна конструкция, която си струва да се надгражда (вместо например да се занимаваме с по-малки конструкции). След това остава да изберем как ще суфлираме на главната конструкция, тоест какви могат да бъдат акцентите на нашите собствени усилия.
В други случаи пък наративът просто изисква реакции от нас, защото е вплетен в мисленето на обкръжението ни и автоматично извиква някакви действия от наша страна. Но все пак едно е медитативно да сме го възприели, а друго е същият да е просто една от поредните реакции, които действителността изисква от нас в хода на функциониране на съзнанието. При едното ще играем играта, в която сме попаднали, а при другото - вече играта, към която сме се насочили.
4.
Виждаме, че някои аспекти на религията са произлезнали не само от нейното желание да намери обяснение на света, а и от това да е мениджър на разума ни. Само че когато се обърнем към мениджърство на разума, веднага попадаме в неочаквани особености, подобни на горните. Може ли "странностите" на религиите да се дължат на това, че те са израз на такива особености. Значи не е въпросът само да се изрази точно и ясно нещо, а и да се работи с вътрешните настройки на човека, и то на ниво по-софиситицирано от психологията (психологията доста обговаря и обяснява, но не извежда мениджръството на разума от "чистите ноти" в близост до източника или да кажем от "чистите символи"; макар да се опитва да използва "архетипни образи", то знае ли защо. Горното ни дава отговора на въпроса защо, докато психологията пасивно ни бомбардира със същите символи, но ние вече само търпим нейните конструкции, вместо да отидем в "дирижиращата стая".
ПП:
Нямам предвид медитация, основаваща се на определено дишане, а просто дълбоко съсредоточаване и мислене, откъснато от нещата, които обикновено ни обвързват и също така без конкретна тема.
Редактирано от dnaunseq на 28.01.14 20:33.
|
Йоги и медитации
