За бедността, според мен обяснението е едно: комунистическата система възпитава хората по начин, който е функционален в определени условия и граници на толеранс. Когато условията се променят твърде много, вече започват да се проявяват непредвидени слабости, системата не може да се адаптира, а гражданите още по-малко. Друг е въпросът дали този проблем е характерен само за комунизма или за всички по-крупни обществени системи. Не бива системата да се насочва в непредвидени условия по-бързо, отколкото гражданите и институциите могат да понесат (без да се получи маладаптация или дисфункционалност). Друг е въпросът, че и самият състав на гражданите може да се променя, а това носи своите собствени, понякога драстични различия. Всяко общество постепенно се адаптира по един или друг начин, но въпросът е кризата да е по-малка, отколкото по-голяма.