Аз просто задавам елементарния въпрос, как по-слабият ще вдига революция срещу по-силния? Едва когато има нещо, което му дава по-голяма сила, той може да вдига революция.

Разбирам ако условията на живот вече са формирали нова по-ефективна структура на управление и организация да се осъществи дори революция "на място", но какво е това, ако не просто отразяване на нещо, което де-факто вече е налично. Изобщо не го виждам като някой, който не знае с какво да замени съществуващото да се бунтува. Такъв вид бунтуване има характера на "стачка" или натиск за подобрения.

Давам ти пример: в Америка гражданската война има смисъл едва тогава, когато Северът вече има по-ефективна икономическа програма, с която да замени робовладелството на Юга. Изключвам въпроса, че това има по-скоро характера на война, а не толкова на революция.

Ако една политическа прослойка се формира като "по-добри мениджъри", те могат да направят "революция", тоест да въведат по-ефективни порядки в управлението на страната. Днес по-лесно е да се вземе "ноу-хау" отвън, но в миналото да кажем протестантите сами са разработили по-добра система в "революцията" им срещу католиците.

Редактирано от dnaunseq на 27.01.14 21:56.