|
(Нагледно и хумористично пособие за философи)
Шаблон за отсяване на начинаещи философи:
1. Използва думата "спирала".
2. Използва се някой модерен научен термин, но твърде далече от реалната му сфера на приложение. Пример: В отговор на:
"Това е реалната "хомеостаза" на света и човечеството. Останалото е наивни утопии, граничещи с фантазия, илюзии, и надежди, най-често без основания."
3. Няма нито една идея, за която да си кажеш, ето това не бях го мислел по този начин, или да си кажеш: направил е добро наблюдение, хубава забележка, има нов поглед и т.н.
4. Прекалено много дъвче дъвката на относителността на доброто и злото.
5. Прекалено смели прогнози за явления от всякакъв характер.
5.1. Примерно вместо да се търси какво е това еволюция, започват смели разсъждения за това накъде отива еволюцията, какво ще направи след сто, след хиляда и след милиони години, а също така и към края на времето и вселената.
6. Прекалено дълго се руминира върху вече известни идеи и многократно повтаряни разглеждания като края на цивилизациите или други подобни.
7. Философската форма прелива в литературно есе; тоест философските елементи се използват като средство за поддържане на есеистичността (типично за някои блогъри).
8. Свързват се парадоксални понятия, заради "шоу" ефекта. Примерно едно нещо е частен случай на друго, но се казва, че са едни и същи (например "относителността била крайност"; всъщност за да имаме нещо абсолютно, то не е нужно да бъде безкрайно). Ходи му обяснявай на такъв какво е положението. Дали наистина не е имал предвид нещо неразгадано до този момент, по-скоро не, ами е развил този стил, щом като бомбардировката е от 5-10 такива неща в рамките на един параграф. От друга страна, когато няма какво ново да кажеш, с цел да не си скучен може да сътворяваш такива ефекти за пред масовия читател.
Шаблон за отсяване на философите на партийната школа:
По принцип тези представители са ценни като изкопаеми или образци (според предпочитанието), защото са праволинейни до втръсване, но също така са притежатели на някои по-незабелижим на пръв поглед финтове.
1. Адаптиране към "главното направление": строго се поддържа или войната с боговете, или равенството, или диалектичната борба и победа на комунизма (или други платформи само докато служат за мимикрия на комунизма, но те си знаят какво имат предвид с това: обикновено двойнственост на истината: една за милиционерите и една за обикновения народ), може бегло да се дават пасове в полза на БСП. Понякога се възраждат стари идеи на 40-50 години и се зареждат с нова пара.
2. Не се отказват от целеустремеността си, дори по принцип да нямат нови идеи и да повтарят едни и същи неща.
3. Понякога използват неправомерно пълен член, за да почертаят силата на идеята си.
4. Било в рамките на разнообразни паранормални разсъждения или разсдъждения за еволюцията на вселената, но също така и между напълно непринудени и научно издържани споделяния биват включвани съждения, които ще се харесат на подполковника: не може без авторитаризъм, йерархична структура, накрая ще видят европейците своята глупост или пък двуличието им ще лъсне и други подобни (докато аз примерно бих използвал "не може без авторитети" и бих се насочил към "йерархия на знаещите", "конструктивно ползотворните", "действащите адекватно", "натрупвания през поколенията, в семейството и културата", но пък онези не уточняват каква е йерархията, нито навлизат в подробности по тези въпроси, критикуват се "из корен" утвърдени понятия като свободата).
5. Дълго и садистично изброяване, когато се стигне до престъпленията на САЩ (Хирошима или Дрезден), вплетени в генералистки разсъждения за прогресивни идеи в полза на благото на човечеството. Тоест пристрастен поглед, но съчетан с известно лавиране за прикриване на фаворизирането.
6. Патос, който понякога може да кулминира в опростен лозунг (да кажем срещу лошите банкери и финансови спекуланти, с което типично се подразбира прогнилият запад, а не властните апаратчици или комисари от източен тип) или пък завършекът да почертае неотстъпчивостта по някоя от основните точки (например антирелигиозната).
Разделят се на :
а) литератори (пишат разкази, фейлетони);
б) идеолози (пишат идеологически трудове, материализъм);
б.1) по-подковани литературно;
б.2) по-неподготвени;
в) паранолманици (пишат идеологически трудове, но на екстрасенско ниво, за да могат да ги обяснят на масите и така да създадат една здрава закваска на наразрушимия комунизъм за обикновени хора и неграмотни: идеята е - ще слезем на нивото на суеверията и тогава ще ни видите дали може да се разгроми това);
г) цензори/авторитети (много внимават какво пишат, следват само последните научни теории и изобщо не можеш да ги хванеш в нито една идеологическа дума или пристрастие, освен ако не стане въпрос за някоя дума, изпусната за братушките);
г.1) от тип "мек";
г.2) от тип "мракобес";
г.3) от тип "заплашителен/п*ст/мръсник/отврат" (да не ти се занимава с него);
г.4) от тип "не ми е мястото тука";
д) напористи младежи "нова школа", които са пропуснали какво се е случило последните десетилетия по света, но примерно следват някой тесен клон на науката с хъса на 70-те (и със същите идеали за просвещението).
7. Винаги включват някоя и другова лозунгова тема като правата на жените. Значи всеки техен текст е пособие за многостранна пропаганда, а не просто обсъждане на дадена тема. Прехвърлят си пасове с феминистките.
|
Тест и шаблон
